Теория на цветовете

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Теория на цветовете
Zur Farbenlehre
Корица на книгата
Оригинален език немски
Автор Йохан Волфганг фон Гьоте
Първо издание 1810 г.
Германия
Издателство John Murray
Вид физична литература
ISBN ISBN 0-262-57021-1

Теория на цветовете (Theory of Colours англ.) (ориг. немско име, Zur Farbenlehre) е написана от Йохан Волфганг фон Гьоте през 1810 г. Съдържа някои от най-ранните публикувани описания на явления като цветни сенки, пречупване и хроматична аберация.

Книгата оказва влияние, отначало в сферата на изкуството, върху течението на прерафаелитите, като дава отражение в живописта, архитектурата и приложното изкуство. Идеите за сливане на всички видове изкуства допринасят върху схващането за книгата като художествено единство на текст, шрифт и илюстрация. Джоузеф Търнър изучава идеите заложени в книгата изцяло и озаглавява с тях някои от картините си (Bockemuhl, 1991[1]). Василий Кандински смята теорията на Гьоте за "една от най-фундаменталните научни разработки".[2]

Въпреки че работата на Гьоте никога не е била приемана добре от физиците, тя е оказала влияние върху редица известни философи и физици, включително Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Артур Шопенхауер, Курт Гьодел, Вернер Хайзенберг, Лудвиг Витгенщайн и Херман фон Хелмхолц. Мичъл Фейгенбаум дори казва: "Гьоте е бил прав за цветовете!" (Ribe & Steinle, 2002).

В книгата си Гьоте прави общо изложение за начина, по който цветовете се възприемат при различни обстоятелства и разсъждава върху наблюденията на Исак Нютон за някои специални случаи.[3] Гьоте не е акцентирал върху емпиричния анализ на цветовите явление, колкото върху качествения анализ за това как се възприемат тези явления. Науката достига до разбирането за разликата между оптичния спектър в разбиранията на Нютон и феномена на човешкото възприятие на цветовете представен от Гьоте - тема, анализирана подробно от Витгенщайн в неговите забележки върху възгледите на Гьоте в книгата Коментарии за цветовете.

Препратки[редактиране | edit source]

  1. Bockemuhl, M.. Turner. Taschen, Koln, 1991. ISBN 3-8228-6325-4.
  2. Rowley, Alison. Kandinskii's theory of colour and Olesha's Envy. // LookSmart FindArticles, September–December 2002. Посетен на 2007-07-14.
  3. Physics Today July 2002