Майкъл Смит (химик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Майкъл Смит.

Майкъл Смит
Michael Smith
канадски биохимик
Michael Smith cropped.jpg
Роден
Починал

Религияатеизъм
НационалностFlag of England.svg Англия
Flag of Canada (Pantone).svg Канада
Учил вМанчестърски университет
НаградиНобелова награда за химия (1993)[1][2]
Научна дейност
Областбиохимия, генетика, молекулярна биология
Работил вУниверситет на Британска Колумбия;
Уисконсински университет
Известен смутагенеза
НаградиNobel prize medal.svgНобелова награда за химия (1993)
ПовлиянХар Гобинд Кхорана, Фредерик Сангър
Майкъл Смит в Общомедия

Майкъл Смит (на английски: Michael Smith) е канадски биохимик от британски произход, носител на Нобелова награда за химия за 1993 г. „за фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците“.

Емигрира в Канада (1956), става канадски гражданин през 1963 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 април 1932 година в Блакпул, графство Ланкашър, Англия, в бедно семейство. От 5-годишна възраст учи в местното църковно училище в продължение на 6 години, когато благодарение на осигурената му стипендия се записва в частното училище „Арнолд“ в родния си град. Учителят му по химия Сидни Лоу насърчава интереса му към химията. През 1950 г., с финансовата подкрепа на комитета по образование в Блакпул, Смит постъпва в Манчестърския университет, получава докторска степен през 1956 г.

След това се занимава с постдокторска работа в лаборатория „Гобинд Корана“ в Университета на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада. След кратко време в Университета в Уисконсин, той се завръща във Ванкувър през 1961 г. в лабораториите за морски изследвания на Канада. През 1966 г. е назначен за научен сътрудник на Медицинския съвет за научни изследвания на Канада в Университета на Британска Колумбия, където остава до 1997 г., когато отива в Агенцията за борба с рака на Британска Колумбия.

През 1981 г. става съосновател на биотехнологичната компания „ZymoGenetics“, а през 1987 основава и е директор на лаборатория по биотехнологии в Университета на Британска Колумбия.

Смит се жени за Хелън Кристи през 1960 г. Имат 2 сина и дъщеря.

Умира във Ванкувър на 68-годишна възраст на 4 октомври 2000 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1970-те години Смит синтезира по химичен път олигонуклеотиди – къси двойноверижни фрагменти от ДНК.

През 1978 г. разработва метод, наречен насочена мутагенеза, чрез който се нарушава последователността на базите, изкуствено се променя генетичният код и се предизвиква мутация, която способства за създаването на модифициран белтък. Методът на Смит открива възможности за изследване на белтъците по съвършено нов начин, за развитието на генното инженерство, селекцията и биотехнологиите.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • март 1986 – избран е за редовен член на Кралското научно общество.[3][4]
  • 1993 – получава Нобелова награда за химия за неговия фундаментален принос към създаването на олигонуклеотид-насочена място-специфична мутагенеза, публикувана за първи път през 1978 г.[5] и приложението ѝ в генетиката и генното инженерство. Наградата е връчена съвместно на Смит и на Кери Мълис, който създава полимеразната верижна реакция, независимо от работата на Смит.
  • 1994 – става член на Ордена на Канада.
  • 2001 – основана е фондация „Майкъл Смит“ за изследвания в здравеопазването.
  • 2004 – биотехнологичните лаборатории на университета в Британска Колумбия са преименувани на „Майкъл Смит“ лаборатории.
  • 2004 – новият изследователски център на биологичните науки в Университета на Манчестър е наименуван „Майкъл“ Смит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1993. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. Astell, C. R.. Michael Smith. 26 April 1932 – 4 October 2000. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 47. 2001. DOI:10.1098/rsbm.2001.0025. с. 429 – 441.
  4. Library and Archive catalogue. // The Royal Society. Посетен на 19 октомври 2010.[неработеща препратка]
  5. Hutchison, C.A., Philipps, S., Edgell, M.H., Gillham, S., Jahnke, P., Smith, M. (1978) Mutagenesis at a Specific Position in a DNA Sequence. J. Biol. Chem. 253: (18) 6551 – 6560