Майкъл Смит (химик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Майкъл Смит.

Майкъл Смит
Michael Smith
канадски биохимик
F-109-7-0-0-10 001.jpg
Роден
Починал

Религия атеизъм
Националност Флаг на Англия Англия
Флаг на Канада Канада
Образование Манчестърски университет
Научна дейност
Област биохимия, генетика, молекулярна биология
Образование Манчестърски университет
Работил в Университет на Британска Колумбия;
Уисконсински университет
Известен с мутагенеза
Награди Nobel prize medal.svgНобелова награда за химия (1993)
Повлиян Хар Гобинд Кхорана, Фредерик Сангър

Майкъл Смит (на английски: Michael Smith) е канадски биохимик, от британски произход, носител на Нобелова награда за химия за 1993 г. „за фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 април 1932 година в Блекпул, графство Ланкашър, Англия, в бедно семейство. От 5-годишна възраст учи в местното църковно училище в продължение на шест години, когато благодарение на осигурената му стипендия се записва в частното училище Арнолд скул в родния си град. Учителят му по химия Сидни Лоу насърчава интереса му към химията. През 1950 г., с финансовата подкрепа на комитета по образование в Блекпул, Смит постъпва в Манчестърския университет и през 1956 получава докторска степен.

След това се занимава с постдокторска работа в лаборатория „Гобинд Корана“ в Университета на Британска Колумбия, Ванкувър, Канада. След кратко време в Университета в Уисконсин, той се завръща във Ванкувър през 1961 г. в лабораториите за морски изследвания на Канада. През 1966 г. е назначен за научен сътрудник на Медицинския съвет за научни изследвания на Канада в Университета на Британска Колумбия, където остава до 1997 г., когато отива в Агенцията за борба с рака на Британска Колумбия.

През 1981 г. става съосновател на биотехнологичната компания „ZymoGenetics“, а през 1987 основава и е директор на лаборатория по биотехнологии в Университета на Британска Колумбия.

Смит се жени за Хелън Кристи през 1960 г. Имат двама сина и една дъщеря.

Умира на 4 октомври 2000 година във Ванкувър на 68-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 70-те години на 20 век Смит синтезира по химичен път олигонуклеотиди – къси двойноверижни фрагменти от ДНК.

През 1978 разработва метод, наречен насочена мутагенеза, чрез който се нарушава последователността на базите, изкуствено се променя генетичният код и се предизвиква мутация, която способства за създаването на модифициран белтък. Методът на Смит открива възможности за изследване на белтъците по съвършено нов начин, за развитието на генното инженерство, селекцията и биотехнологиите.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • март 1986 – избран за редовен член на Кралското научно общество.[1][2]
  • 1993 – получава Нобелова награда за химия за неговия фундаментален принос към създаването на олигонуклеотид-насочена място-специфична мутагенеза, публикувана за първи път през 1978 г.[3] и приложението ѝ в генетиката и генното инженерство. Наградата е връчена съвместно на Смит и на Кери Мълис, който създава полимеразната верижна реакция, независимо от работата на Смит.
  • 1994 – става член на Ордена на Канада.
  • 2001 – основана е фондация в негова чест – „Майкъл Смит“, за изследвания в здравеопазването.
  • 2004 – биотехнологичните лаборатории на университета в Британска Колумбия са преименувани на „Майкъл Смит“ лаборатории в негова чест.
  • 2004 – новия изследователски център на биологичните науки в Университета на Манчестър е кръстен на Майкъл Смит.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Astell, C. R.. Michael Smith. 26 April 1932 – 4 October 2000. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 47. 2001. DOI:10.1098/rsbm.2001.0025. с. 429 – 441.
  2. Library and Archive catalogue. // The Royal Society. Посетен на 19 октомври 2010.[неработеща препратка]
  3. Hutchison, C.A., Philipps, S., Edgell, M.H., Gillham, S., Jahnke, P., Smith, M. (1978) Mutagenesis at a Specific Position in a DNA Sequence. J. Biol. Chem. 253: (18) 6551 – 6560
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Биология“         Портал „Биология          Портал „Химия“         Портал „Химия          Портал „Англия“         Портал „Англия          Портал „Канада“         Портал „Канада