Роналд Нориш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роналд Нориш
Ronald Norrish
британски химик

Роден
Починал

Научна дейност
Област химия
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет
Награди Нобелова награда за химия (1967)
Медал Дейви (1958)
Семейство
Съпруга Ани Смит
Деца 2

Роналд Джордж Рейфорд Нориш (на немски: Ronald George Wreyford Norrish) е британски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1967 г.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нориш е роден в Кеймбридж на 9 ноември 1897 г. в семейството на фармацевт. Учи в Пърс и Еманюуел колидж в Кеймбридж.[3]

Сражава се в Първата световна война във Франция, но е пленен. По-късно коментира с тъга, че много от съвременниците му и потенциални конкуренти в Кеймбридж не са оцелели войната. Сведенията сочат, че 2-ри лейтенант Нориш от кралската артилерия е изчезнал на 21 март 1918 г. През 1925 г. той се завръща в Еманюел колидж като научен сътрудник, а по-късно става ръководител на департамента по физикохимия към Кеймбриджкия университет. Там Нориш изследва в областта на фотохимията, използвайки източници на непрекъсната светлина (включително и небесни прожектори от войната). Нориш има късмета да работи с много надарени студенти и с тях провежда най-различни проучвания в областта на фотохимията и кинетиката, включително горенето и полимеризацията. През 1926 г. се жени за Ани Смит, която води лекции в Кардифския унвиерситет. Двамата имат две дъщери.[4]

Нориш е избран за член на Британското кралско научно дружество през 1936 г.[5] През 1958 г. е награден с медал Дейви.[4] В резултат от разработването на светкавичната фотолиза, Нориш е награден с Нобелова награда за химия през 1967 г. заедно с Манфред Айген и Джордж Портър[6] за изучаването им на изключително бързите химични реакции.[3] При тази техника, газова система в състояние на равновесие се подлага на кратко проблясване светлина, което предизвиква фотохимични реакции в газа. Второ проблясване се използва след това, за да се засекат и измерят промените, настъпили в газа, преди да се възстанови равновесието му отново. Едно от постиженията му е разработването на наречената в негова чест реакция на Нориш.

В Кеймбридж, Нориш ръководи Розалинд Франклин, бъдеща изследователка на ДНК, с която влиза в известен конфликт.[7] През 1963 г. Нориш е назначен за професор емеритус, но продължава да работи с индивидуални студенти и като съветник в промишлеността.[4]

Нориш е чуждестранен член на Българската и на Полската академия на науките.[4]

Умира на 7 юни 1978 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Norrish's Nobel Foundation biography
  2. Norrish's Nobel Lecture Some Fast Reactions in Gases Studied by Flash Photolysis and Kinetic Spectroscopy
  3. а б Ronald George Wreyford Norrish (1897 – 1978). // Emmanuel College, Cambridge. Посетен на 25 януари 2012.
  4. а б в г Ronald G.W. Norrish – Biographical
  5. Dainton, F. и др. Ronald George Wreyford Norrish. 9 November 1897 – 7 June 1978. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 27 (0). 1981. DOI:10.1098/rsbm.1981.0016. с. 379 – 424.
  6. Fleming, G. R. и др. George Porter KT OM, Lord Porter of Luddenham. 6 December 1920 – 31 August 2002: Elected F.R.S. 1960. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 50 (0). 2004. DOI:10.1098/rsbm.2004.0017. с. 257 – 283.
  7. Rosalind Franklin: The Dark Lady of DNA. New York: HarperCollins, 2002. ISBN 0-06-018407-8, с. 72