Розалинд Франклин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Розалинд Франклин
Rosalind Elsie Franklin
английски биофизик
Rosalind Franklin.jpg
1955 г.
Родена
Починала
Лондон, Великобритания
Погребана Великобритания

Етнос евреи
Националност  Великобритания
Образование Кеймбриджки университет[1]
Научна дейност
Област Биофизика
Розалинд Франклин в Общомедия

Розалинд Франклин (на английски: Rosalind Franklin) е английска биофизичка, която има много важни приноси в определянето и разбирането на структурата на ДНК, на вирусите, на каменните въглища и на графита[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и ранни години (1920 – 1951)[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 25 юли 1920 година в Нотинг Хил, Лондон, Великобритания. Още когато е на 15 години, решава да стане учен. Завършва физика и химия в Нюнам Колидж, Кеймбридж през 1941 година. След това работи за Британската научна асоциация по оползотворяването на въглищата и извършва фундаментални изследвания на микроскопичната структура на въглерода и неговата алотропна форма графита. На базата на изследванията си защитава докторска дисертация в Кеймбриджкия университет през 1945 г. От 1947 до 1950 г. работи в Париж, където специализира рентгенови дифракционни методи.

Научна дейност (1951 – 1953)[редактиране | редактиране на кода]

През 1951 година се връща в Лондон в лабораторията на Дж. Рандал в Кингс Колидж. Там по това време работи и Морис Уилкинс. Поради известни неразбирателства между двамата, те ръководят отделни научни групи, но и двете групи работят върху изследването на ДНК. Тя извършва блестящи кристалографски експерименти, които служат на Джеймс Уотсън и Франсис Крик като основа за предложения от тях модел на ДНК с двойна спирала. Резултатите от изследванията на Франклин и на Уилкинс (поотделно) излизат в същия брой на списание „Нейчър“, в който Уотсън и Крик публикуват своята известна статия за ДНК. По-късно, през 1962 година, след смъртта на Франклин, Морис Уилкинс споделя с Уотсън и Крик Нобеловата награда, присъдена им за откритието на структурата на ДНК.

Преобладаващото мнение в научните среди е, че Франклин заслужава да бъде призната за съавторка на откритието. Съществуват мнения, че нейният принос е недооценен поради традиционното пренебрежение към жените в мъжкия научен свят в Англия по това време. Джеймс Уотсън в книгата си „Двойната спирала“ прави накои пренебрежителни, макар и шеговити забележки относно „Рози“ Франклин. Поради това недооценяване тя се превръща, по думите на Бренда Мадокс, във „феминистка икона“. Дори фактът, че Нобеловата награда е присъдена на Крик, Уотсън и Уилкинс, се интерпретира в много по-голяма степен като доказателство за пренебрежението към жените в науката, отколкото като следствие от правилата на Нобеловия комитет да не се присъждат награди посмъртно.

През 1953 година тя напуска Кингс колидж и до края на живота си работи в Бъркбек Колидж, където провежда серия от блестящи изследвания върху вируса на тютюневата мозайка (ВТМ).

Розалинд Франклин умира от рак на яйчниците на 16 април 1958 година в Челси, Лондон на 37-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.biography.com, Посетен на 26 август 2018 г..
  2. Rosalind Franklin. // Енциклопедия Британика. 21 юли 2018. Посетен на 22 март 2019. (на английски)

За нея[редактиране | редактиране на кода]

  • Brenda Maddox, 2002. Rosalind Franklin: The Dark Lady of DNA. Harper Collins.