Артър Хардън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Артър Харден
Arthur Harden
английски биохимик

Роден
Починал
17 юни 1940 година (74 г.)

НационалностFlag of England.svg Англия
Учил вМанчестърски университет
Университет на Ерланген
НаградиНобелова награда за химия (1929)[1][2]
Научна дейност
ОбластБиохимия
Учил приОто Фишер
Работил вМанчестърски университет
Известен схимизма на дрождевата клетка
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда по химия (1929)
Артър Харден в Общомедия

Сър Артър Харден (на английски: Arthur Harden) е английски биохимик, носител на Нобелова награда за химия през 1929 заедно с Ханс фон Ойлер-Келпинза изследванията си върху алкохолната ферментация и ферментите (ензимите), участващи в нея“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 октомври 1865 година в Манчестър, Англия, в семейството на Алберт Тайъс Хардън и Елиза Макалистър. Получава началното си образование в частно училище и после в Тетънхол колидж, Стафордфийр. През 1882 г. е приет в Оуенс колидж към Манчестърския университет, който завършва през 1885 г.

Изследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1886 г. Хардън печели стипендия „Далтон“ по химия и прекарва една година работейки с Ото Фишер в Ерланген. Завръща се в Манчестър като лектор и асистент и остава там до 1897 г., когато е назначен като химик в новосформирания Британски институт по превантивна медицина, по-късно преименуван на Листър институт. През 1907 г. е назначен за Завеждащ на департамента по биохимия, позиция на която се задържа до пенсионирането си през 1930 г. След като излиза в пенсия Хардън продължава изследователската си работа към института.

В Манчестър Хардън изучава действието на светлината върху смеси на въглероден диоксид и хлор, а когато постъпва в института използва методите си за изследването на биологични феномени като химизма на бактериите и алкохолната ферментация. Той изследва продуктите от катаболизма на глюкозата и химизма на дрождите, като създава теории за антискорбутното действие на витамините.

Посветен е в рицарство през 1926 г. Член на Британско кралско научно дружество.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е, но няма деца. Съпругата му умира през 1928 г., а той на 17 юни 1940 г. в дома си в Бъкингамшър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hopkins, Frederick Gowland и др. Arthur Harden. 1865 – 1940. // Obituary Notices of Fellows of the Royal Society 4 (11). Ноември 1942. DOI:10.1098/rsbm.1942.0001. с. 2 – 14.
  • Manchester, Keith L.. Biochemistry comes of age: a century of endeavour. // Endeavour 24 (1). Март 2000. DOI:10.1016/S0160-9327(99)01224-7. с. 22 – 7.
  • Manchester, Keith L.. Arthur Harden: an unwitting pioneer of metabolic control analysis. // Trends in Biochemical Sciences 25 (2). Февруари 2000. DOI:10.1016/S0968-0004(99)01528-5. с. 89 – 92.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Arthur Harden“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1929. // Нобелова фондация. Посетен на 5 май 2020 година. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 година. Посетен на 5 май 2020 година. (на английски)