Питър Денис Мичъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Питър Денис Мичъл
Peter Dennis Mitchell
английски биохимик
Роден
Починал
10 април 1992 г. (71 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Област Биохимия
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет
Единбургски университет
Известен с Откриване на механизма на синтез на АТФ
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1978)

Подпис Peter-mitchell-signature.svg

Питър Денис Мичъл (на английски: Peter Dennis Mitchell)[1] е британски биохимик, член на Британското кралско научно дружество[2] и носител на Нобелова награда за химия през 1978 година за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на АТФ.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 септември 1920 година в Мичъм, графство Съри, Англия, в семейството на Кристофър Гибс Мичъл, държавен служител, и Кейт Беатрис Дороти (по баща) Таплин. Чичо му е сър Годфри Уей Мичъл, председател на Джордж Уимпл. Учи в Куинс колидж и в Джизъс Колидж, Кеймбридж, където изучава естествени науки, специализирани в областта на биохимията.

Назначен е на изследователски пост в Катедрата по биохимия, Кеймбридж, през 1942 година и защитава докторска степен в началото на 1951 за работата си върху начина на действие на пеницилина. През 1955 година е поканен от проф. Майкъл Суон да създаде биохимично научно звено, наречено звено за химична биология, в катедрата по зоология в Единбургския университет, където той е назначен за старши лектор, но влошено му здравословно състояние води до оставката му през 1963 година.

Умира на 10 април 1992 година в Бодмин, Корнуол.

Хемиосмотичнен синтез на АТФ[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 година е известно, че АТФ е енергийната валута на живота, но се приема, че механизмът, чрез който АТФ се синтезира в митохондриите, е фосфорилиране на субстратно ниво. Хемиосмотичната хипотеза на Мичъл е основа за разбирането на самия процес на окислителното фосфорилиране. По това време биохимичният механизъм на синтез на АТФ чрез окислително фосфорилиране е неизвестен.

Мичъл осъзнава, че движението на йони в цяла мембрана поражда електрохимичен потенциал, който може да осигури енергия, необходима за производството на АТФ. Неговата хипотеза е основана върху информация, която е добре известна през 1960-те. Той знае, че живите клетки имат мембрана потенциал. Движението на заредени йони през цяла мембрана се влияе от електростатични сили (привличане на плюс до минус такси). Тяхното движение също е засегната от термодинамични сили, тенденцията на веществата да дифундират от региони с по-висока концентрация. Той показва, че синтеза на АТФ е скачена към този електрохимичен потенциал.

Неговата хипотеза е потвърдена от откриването на АТФ синтаза, мембранен протеин, който използва потенциалната енергия на електрохимичния потенциал да синтезира АТФ.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Milton H. Saier Jr. Peter Mitchell and the Vital Force. // Посетен на 2007-03-23.
  2. Peter Dennis Mitchell. 29 September 1920-10 April 1992. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 40. 1994. DOI:10.1098/rsbm.1994.0040. с. 282–226. edit
  3. The Oxford Dictionary of National Biography. // {{{journal}}}. 2004. DOI:10.1093/ref:odnb/51236. edit
  4. Coupling of Phosphorylation to Electron and Hydrogen Transfer by a Chemi-Osmotic type of Mechanism. // Nature 191 (4784). 1961. DOI:10.1038/191144a0. с. 144–148. edit

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]