Питър Денис Мичъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питър Денис Мичъл
Peter Dennis Mitchell
английски биохимик
Роден
Починал

Националност Флаг на Англия Англия
Образование Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област Биохимия
Образование Кеймбриджки университет
Работил в Кеймбриджки университет
Единбургски университет
Известен с Откриване на механизма на синтез на АТФ
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1978)

Подпис Peter-mitchell-signature.svg

Питър Денис Мичъл (на английски: Peter Dennis Mitchell)[1] е британски биохимик, член на Британското кралско научно дружество[2] и носител на Нобелова награда за химия през 1978 година за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на АТФ.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 септември 1920 година в Мичъм, графство Съри, Англия, в семейството на Кристофър Гибс Мичъл, държавен служител, и Кейт Беатрис Дороти (по баща) Таплин. Чичо му е сър Годфри Уей Мичъл, председател на Джордж Уимпл. Учи в Куинс колидж и в Джизъс Колидж, Кеймбридж, където изучава естествени науки, специализирани в областта на биохимията.

Назначен е на изследователски пост в Катедрата по биохимия, Кеймбридж, през 1942 година и защитава докторска степен в началото на 1951 за работата си върху начина на действие на пеницилина. През 1955 година е поканен от проф. Майкъл Суон да създаде биохимично научно звено, наречено звено за химична биология, в катедрата по зоология в Единбургския университет, където той е назначен за старши лектор, но влошено му здравословно състояние води до оставката му през 1963 година.

Умира на 10 април 1992 година в Бодмин, Корнуол.

Хемиосмотичнен синтез на АТФ[редактиране | редактиране на кода]

През 1960 година е известно, че АТФ е енергийната валута на живота, но се приема, че механизмът, чрез който АТФ се синтезира в митохондриите, е фосфорилиране на субстратно ниво. Хемиосмотичната хипотеза на Мичъл е основа за разбирането на самия процес на окислителното фосфорилиране. По това време биохимичният механизъм на синтез на АТФ чрез окислително фосфорилиране е неизвестен.

Мичъл осъзнава, че движението на йони в цяла мембрана поражда електрохимичен потенциал, който може да осигури енергия, необходима за производството на АТФ. Неговата хипотеза е основана върху информация, която е добре известна през 1960-те. Той знае, че живите клетки имат мембрана потенциал. Движението на заредени йони през цяла мембрана се влияе от електростатични сили (привличане на плюс до минус такси). Тяхното движение също е засегната от термодинамични сили, тенденцията на веществата да дифундират от региони с по-висока концентрация. Той показва, че синтеза на АТФ е скачена към този електрохимичен потенциал.

Неговата хипотеза е потвърдена от откриването на АТФ синтаза, мембранен протеин, който използва потенциалната енергия на електрохимичния потенциал да синтезира АТФ.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Milton H. Saier Jr. Peter Mitchell and the Vital Force. // Посетен на 23 март 2007.
  2. doi:10.1098/rsbm.1994.0040
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  3. doi:10.1093/ref:odnb/51236
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  4. doi:10.1038/191144a0
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]