Доналд Крам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Доналд Крам
Donald Cram
американски химик
Роден
Починал

Образование Университет Небраска-Линкълн
Харвардски университет
Научна дейност
Област Химия
Учил при Луис Физер
Работил в Калифорнийски университет, Лос Анджелис
Merck & Co.
Масачузетски технологичен институт
Награди Нобелова награда за химия (1987)
Национален научен медал (1993)

Доналд Джеймс Крам (на английски: Donald James Cram) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1987 г. заедно с Жан-Мари Лен и Чарлз Педерсън за разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност. Те са основатели на технологията „домакин-гост“.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Крам е роден на 22 април 1919 г. в Честър, Върмонт. Баща му е шотландски имигрант, а майка му – германска имигрантка. Баща му умира преди Крам да навърши 4 години, оставяйки го единствен мъж в петчленно семейство. Поради това му се налага да започне да работи още от ранна възраст – бере плодове, разнася вестници, боядисва къщи, като едновременно с това се учи да свири на пиано. На 18-годишна възраст той вече е работил на 18 различни места.[1]

Крам завършва средното си образование в Лонг Айлънд, Ню Йорк.[2] От 1938 до 1941 г. учи в колежа Ролинс в Уинтър Парк, Флорида, където получава стипендия и работи като асистент в Департамента по химия. Именно там той започва да създава свое собствено химично оборудване. Пак там получава бакалавърска степен по Химия.[1]

През 1942 г. завършва магистратура по органична химия от университета Небраска-Линкълн.[3] Дипломната му работа засяга механизма на реакциите на аминокетоните.[4]

През 1947 г. Крам завършва Харвардския университет, откъде получава докторска степен по органична химия.[3] Луис Физер е негов ментор за дисертацията му върху „Синтези и реакции на 2-(кетоалкил)-3-хидрокси-1,4-нафтохинони“.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1942 – 1945 г. Крам работи по химически изследвания в лабораториите на Merck & Co., където се занимава с прочувания на пеницилина.[1] Постдокторантската му програма е към Американското химическо общество и включва работа в Масачузетския технологичен институт. На Крам е кръстено правилото на Крам, което предоставя модел за прогнозиране на изхода от нуклеофилна атака от карбонилни съединения.[5] Той публикува над 350 научни труда и 8 книги за органична химия.[1]

Крам разширява теорията на синтеза на Чарлз Педерсън, касаеща краун-етерите – двумерни органични съединения, които са способни да разпознаят и избирателно да се комбиниран с йоните на определени метални елементи. Той синтезира тримерни молекули, създавайки масив от молекули с различни форми, които могат избирателно да взаимодействат с други химикали, благодарение на допълнителните си тримерни структури. Работата на Крам представлява голяма стъпка към синтеза на изкуствени функционални подобия на ензими и други естествени молекули, чието химично поведение се дължи на характерната им структура.

През 1947 г. Крам е назначен за доцент в Калифорнийския университет, Лос Анджелис, а през 1955 г. става професор. Той служи там до пенсионирането си през 1987 г. Изучава общо 8000 студенти, които забавлява по време на лекции с китара и фолклорни песни.[3]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Крам е женен два пъти, но няма деца, тъй като смята, че или ще бъде лош баща, или лош учен.[1] Умира от рак на 17 юни 2001 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Donald J. Cram, Ph.D.: A 1941 Rollins College Chemistry Alumnus and winner of the 1987 Nobel Prize in Chemistry. // Архивиран от оригинала на 20 юли 2011. Посетен на 25 септември 2010. Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.
  2. James, Laylin K.. Nobel Laureates in Chemistry 1901 – 1992. Washington, DC, American Chemical Society and Chemical Heritage Foundation, 1994. ISBN 978-0-8412-2459-9. с. 146pp.
  3. а б в г Donald Cram, Nobel Laureate and UCLA Chemist, Dies at 82. // University of California, 19 юни 2001. Архивиран от оригинала на 17 юни 2008.
  4. University of Nebraska Research Library entry[неработеща препратка]
  5. Studies in Stereochemistry. X. The Rule of „Steric Control of Asymmetric Induction“ in the Syntheses of Acyclic Systems Donald J. Cram, Fathy Ahmed Abd Elhafez J. Am. Chem. Soc.; 1952; 74(23); 5828 – 5835. Abstract