Станфорд Мур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станфорд Мур
Stanford Moore
Роден
Починал
23 август 1982 г. (68 г.)

Образование Уисконсински университет
Научна дейност
Област биохимия
Образование Университет Вандербилт
Уисконсински университет
Работил в Рокфелеров университет
Награди Нобелова награда за химия (1972)

Станфорд Мур (на английски: Stanford Moore) е американски биохимик. Той е лауреат на Нобелова награда за химия от 1972 г. заедно с Кристиан Анфинсен и Уилям Стайн за работата им върху структурата на ензима рибонуклеаза и за приноса им към разбирането на връзката между химичната структура и каталитичната активност на рибонуклеазната молекула.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Станфорд Мур е роден на 4 септември 1913 г. в Чикаго, Илинойс, но израства в Нашвил, Тенеси, където баща му работи в юридическото училище към университета Вандербилт. След като завършва средното си образование в Нашвил, Мур се записва в университета Вандербилт, незнаейки дали да предприеме кариера с химия или самолетно инженерство. След като в крайна сметка избира химията, Мур завършва университета с най-високи почести. Преподавателите му го препоръчват за стипендиант в Уисконсинския университет, където той получава докторска степен по органична химия през 1938 г.[1]

През 1939 г. той започва работа в лаборатория за изследване на химията на протеините и ензимите. След почти три ценни години там, избухването на Втората световна война изкарва Мур от лабораторията и го принуждава да работи като младши административен служител за академични и промишлени химични проекти. Към края на войната той работи по проект за химически оръжия в Хаваи.[2] След войната Хърбърт Гасер, по това време директор на института Рокфелер, предлага на Мур и Уилям Стайн възможност за изследователска дейност. Така започва сътрудничеството, което накрая води до разработването на количествените хроматографични методи за анализ на аминокиселини, автоматизацията им и употребата им.[1]

През 1950 г. Мур е изпратен в Брюксел, където е организирана лаборатория за аминокиселинен анализ, а след това заминава за Англия за шест месеца, където споделя лаборатория с Фредерик Сангър в Кеймбриджкия университет. През 1952 г. той вече е професор по биохимия. През 1958 г. Мур и Уилям Стайн разработват първия автоматизиран аминокиселинен анализатор, който улеснява определянето на протеиновите структури, а година по-късно двамата обявяват, че са определили за пръв път пълната аминокиселинна последователност на ензима рибонуклеаза, за което получават Нобелова награда за химия.[1]

През 1970 г. е избран за председател на отдела по биохимия към Американската национална академия на науките.[1]

Мур умира на 21 август 1982 г., на 68-годишна възраст, неженен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Stanford Moore. // The Nobel Prize. Посетен на 14 юли 2019.
  2. Stanford Moore. // National Academy of Sciences, 1987. Посетен на 14 юли 2019.