Хайнрих Виланд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих Виланд
Heinrich Wieland
германски физик

Роден
4 юни 1877 година
Починал
5 август 1957 година (80 г.)

НационалностFlag of Germany.svg Германия
Учил вМюнхенски университет
НаградиНобелова награда за химия (1927)[1][2]
Научна дейност
Областхимия
Работил вМюнхенски технически университет
Фрайбургски университет
Мюнхенски университет
НаградиНобелова награда за химия (1927)
Семейство
СъпругаЖозефине Бартман
Деца3
Хайнрих Виланд в Общомедия

Хайнрих Ото Виланд (на немски: Heinrich Otto Wieland) е германски физик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1927 г. за изследванията му върху жлъчните киселини.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих Виланд е роден Пфорцхайм. Майка му е Елизе Блум, а баща му, Теодор Виланд, е фармацевт с докторантура по химия,. Той държи работилница за пречистване на злато и сребро в Пфорцхайм.[5]

През 1901 г. Виланд завършва докторантурата си в Мюнхенския университет. През 1904 г. завършва хабилитацията си, а след това продължава да преподава в университета, като от 1907 г. е консултант за фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim. През 1908 г. се жени за Жозефина Бартман, от която има четири деца. През 1913 г. става доцент по специални теми в органичната химия и ръководител на отделението по органична химия към Държавната лаборатория в Мюнхен. От 1917 до 1918 г. Виланд работи за Института по физикохимия и електрохимия към обществото Кайзер Вилхелм в Далем, който по това време се ръководи от Фриц Хабер,[5] като алтернатива на редовната военна служба. Там той се занимава с разработка на химически оръжия, като например изнамирането на нови начини за синтезиране на иприт. Той синтезира за пръв път адамсит.

От 1913 до 1921 г. Виланд е професор в Мюнхенския технически университет. След това се премества във Фрайбургския университет като наследник на Лудвиг Гатерман. Във Фрайбург той работи по жабешки отрови и жлъчни киселини. Във връзка с Boehringer Ingelheim той работи по изкуствени алкалоиди като морфин и стрихнин. През 1925 г. наследява Рихард Вилщетер като професор по химия в Мюнхенския университет.[6][7] През 1941 г. изолира токсина алфа-амантин – главното активно вещество на една от най-отровните гъби на света, зелената мухоморка. Голяма част от работата на Виланд през живота му е свързана с изследването на оксидационните процеси в живите клетки, което му помага да признае дехидратацията като универсален оксидационен принцип.

Виланд успешно се опитва да защитава хора, особено еврейски студенти, които носят расово обременени след Нюрнбергските закони. Студенти, които са изключени поради расовата си принадлежност, успяват да се задържат в групата на Хайнрих Виланд като химици или като гости.

Виланд умира на 5 август 1957 г. в Щарнберг.[8]

Дъщерята на Хейнрих, Ева Виланд, се омъжва на 14 май 1937 г. за станалия по-късно нобелов лауреат (1964) по физиология или медицина Феодор Линен.

Награда Хайнрих Виланд[редактиране | редактиране на кода]

От 1964 г. наградата Хайнрих Виланд се присъжда ежегодно за изключително проучване върху биологически активни молекули и системи в областта на химията, биохимията и физиологията. От 2014 г. е придружена и от парична награда в размер на 100 000 евро.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1927. // Посетен на 3 февруари 2021 година. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 година. Посетен на 3 февруари 2021 година. (на английски)
  3. Karrer, P.. Heinrich Wieland 1877 – 1957. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 4. 1958. DOI:10.1098/rsbm.1958.0026. с. 340.
  4. Bernhard Witkop. Remembering Heinrich Wieland (1877 – 1957) portrait of an organic chemist and founder of modern biochemistry. // Medicinal Research Reviews 12 (3). 1993. DOI:10.1002/med.2610120303. с. 195 – 274.
  5. а б Interconnections and Independence: Heinrich Wieland (1877 – 1957) and His Era Elisabeth Vaupel Angew. Chem. Int. Ed. 2007, 46, 9154 – 9179 DOI 10.1002/anie.200702255
  6. Heinrich Wieland – Biography. //
  7. Haslewood, G. A.. Prof. H. O. Wieland. // Nature 180 (4584). 1957. DOI:10.1038/180462a0. с. 462 – 463.
  8. Heinrich Wieland – Biographical
  9. Heinrich Wieland Prize. // Boehringer Ingelheim Stiftung. Посетен на 2 юни 2017.