Фредерик Соди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Фредерик Соди
Frederick Soddy
английски химик

Роден
Починал
Националност Флаг на Англия Англия
Научна дейност
Област радиохимия
Образование Оксфордски университет
Учил при Ърнест Ръдърфорд Nobel prize medal.svg
Работил в Университет Макгил;
Абърдийнски университет;
Глазгоуски университет;
Оксфордски университет
Известен с приноса си в химията на радиоактивните вещества и изследването на произхода и природата на изотопите
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1921)
Семейство
Баща Бенджамин Соди
Майка Хана Грийн Соди
Фредерик Соди в Общомедия

Фредерик Соди (на английски: Frederick Soddy) е английски радиохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1921 г. „за приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследването на произхода и природата на изотопите“.

Произход и образование (1877 – 1900)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 септември 1877 година в Истборн, Англия, седми син в семейството на търговеца Бенджамин Соди и съпругата му Хана Грей. На 2-годишна възраст майка му умира и Соди е отгледан от доведената си сестра.

През 1895 е приет в Мъртън колидж към Оксфордския университет и получава научна стипендия. Там учи химия при Уилям Рамзи и през 1898 се дипломита с отличие. През следващите две години работи като изследовател в университета.

През 1900 г. Соди се жени за Уинифред Билби, от която има три деца.

Изследователска и преподавателска дейност (1900 – 1937)[редактиране | редактиране на кода]

В Монреал и Лондон (1900 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

От 1900 г. Соди заема длъжността асистент по химия в Университета „Макгил“ в Монреал, Канада, където с Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford) изследват радиоактивните елементи и през 1903 създават теорията за радиоактивния разпад. Теорията им е началото за съвременното учение за атома и с нея доказват, че при радиоактивен разпад самопроизволно се осъществява превръщане на един химичен елемент в друг. По-късно същата година, в Колежа на Лондонския университет, с Уилям Рамзи (Wiliam Ramsay) доказват със спектроскопски анализ, че при радиоактивен разпад на радий се отделя хелий. С тези експерименти на практика е потвърдено превръщането на един елемент в друг.

В Глазгоуския университет (1904 – 1914)[редактиране | редактиране на кода]

През 1904 г. Соди започва да чете лекции по физикохимия в Университета в Глазгоу. Там провежда редица експерименти и доказва, че радият се образува от постепенното разпадане на урановите атоми. Соди изказва и предположението, че в хода на това превръщане трябва да се образува промеждутъчен елемент. Истинността на тази хипотеза се потвърждава през 1906 г. от американския физик Бертран Болтууд, който нарича този елемент йоний.

През годините на изследователската си работа в Глазгоу Соди изучава свойствата на радиоактивните елементи, които могат да се отделят един от друг с помощта на обикновени химически средства. През 1910 г. той достига до извода, че „елементи с различна атомна маса могат да притежават еднакви химически свойства“. През следващите две години разширява рамките на своите опити, включвайки в тях елементи, които не са радиоактивни.

През 1913 г. Соди изказва концепцията за атомните изотопи на един и същи елемент, които се различават един от друг по физическите си свойства. Всичките изотопи на един елемент заемат в периодичната таблица едно и също място, но имат различна атомна маса.

Докато е в Глазгоу Соди формулира закона за радиоактивното изместване, според който при излъчване на алфа частици един елемент се превръща в изотоп на друг елемент, разположен с две места по-назад в периодичната таблица, а бета излъчването предизвиква изместване с две места по-напред. Правилото за изместването дава възможност да се предсказва последователността на разпадане на много радиоактивни елементи, като се определят образуващите се по този начин елементи на основата на един или друг вид излъчване и се включват в периодичната таблица.

В Абърдийнски университет (1914 – 1919)[редактиране | редактиране на кода]

През 1914 г., когато започва Първата световна война, Соди напуска Университета в Глазгоу и заема длъжността на професор по химия в Абърдийнския университет в Шотландия. Докато е там успява да потвърди две предвиждания, произтичащи от закона за радиоактивното изместване. Проследявайки произхода на елемента актиний, Соди доказва, че обикновеното олово е в действителност смес от изотопи.

В Оксфорд (1919 – 1937)[редактиране | редактиране на кода]

През 1919 г. Соди става професор по неорганична и физическа химия в Оксфордския университет, кудето посвещава значителна част от своето време за повишаване на равнището на преподаване и за модернизация на оборудването на университетската лаборатория.

През 1920 г. предсказва, че изотопите могат да се използват за определяне на геологическата възраст на скалите и вкаменелостите, защото е известна скоростта на радиоактивното им разпадане. Неговото предположение довежда в крайна сметка до развитието на съвременната технология за радиоактивното датиране, до появата на метода за датиране с помощта на въглерод 14, разработен през 40-те години от американския химик Уйлард Либи.

След смъртта на съпругата си през 1936, Соди подава оставка като професор в Оксфордския университет и се премества в Брайтън.

Следващи години (1937 – 1956)[редактиране | редактиране на кода]

След като се оттегля от активна изследователска и преподавателска дейност в областта на химията, работи върху теории от областта на икономиката, политиката и социалната дейност, като посвещава няколко книги на тези теми. Разочарован от надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия за масово унищожение, призовава колегите си да поемат отговорността от тежките социални последствия в резултат на научните изследвания и разработки на ядрени оръжия.

Умира на 22 септември 1956 година в Брайтън, Англия, на 79 годишна възраст.

Принос в развитието на радиохимията[редактиране | редактиране на кода]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Фредерик Соди е член на Лондонското Кралско дружество, на Британското химическо дружество и член на академиите на науките на Италия, СССР (1924) и Швеция.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • The interpretation of radium, 1909;
  • The Interpretation of Radium and the Structure of the Atom, 1909;
  • The Chemistry of the Radio-elements, 1911;
  • Matter and energy, 1912;
  • Science and life, 1920;
  • Cartesian Economics: The Bearing of Physical Science Upon State Stewardship, 1922;
  • Wealth, Virtual Wealth and Debt, 1926;
  • The Role of Money: What it Should Be, Contrasted with What it Has Become, 1934.

Източници[редактиране | редактиране на кода]