Робърт Бърнс Удуърд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Робърт Бърнс Удуърд
Robert Burns Woodward
американски химик

Роден
Починал
Кеймбридж, Масачузетс

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Масачузетски технологичен институт
Научна дейност
Област Органична химия
Образование Масачузетски технологичен институт
Работил в Харвардски университет
Известен с Няколко знакови органични синтези, решаване на някои важни структурни задачи,
Правила на Уудлърдс-Хофман
Награди Национален научен медал (САЩ) (1964),
Нобелова награда за химия (1965),
Медал Копли (1978)
Робърт Бърнс Удуърд в Общомедия

Робърт Бърнс Удуърд (на английски: Robert Burns Woodward) е американски химик органик, смятан от мнозина за най-великият органичен химик на 20 век.[1] Той прави много ключови приноси за съвременната органична химия, особено в синтеза и определянето на структурата на сложни природни продукти, като работи в тясно сътрудничество с Роалд Хофман при теоретичните изследвания на химични реакции. Удостоен с Нобелова награда за химия през 1965 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 април 1917 година в Бостън, Масачузетс, САЩ. От 1933 г. учи в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж (Масачузетс) и се дипломира през 1937 г. с докторска степен. След това работи за кратко в Университета на Илинойс. Същата година се премества в Харвардския университет, първо като кандидат на науките сътрудник и асистент от 1944 г.[2] През 1950 г. става професор и остава там до смъртта си. От 1963 г. той е ръководи, финансиран от Ciba-Geigy AG Удуърд, Изследователски институт в Базел, Швейцария.[3]

За научната си работа е отличен с многобройни почетни докторски степени, почетни членства и награди, включително и Нобелова награда за химия през 1965, а през 1978 г. с медал Копли на Кралското научно общество.

Умира на 8 юли 1979 година в Кеймбридж, Масачузетс.

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

Удуърд е първият химик приложил системни физични методи, като UV и IR спектроскопия за изясняване на структурата на органичните съединения. Друго значително постижение е прилагането на теорията на електрони в реакционни механизми за решаване на структурни и синтетични проблеми.

През 1965 г. той е удостоен с Нобелова награда за химия за работата си върху синтеза на естествени продукти. Наред с другите неща, той изследва и развива синтеза на хинин, холестерол, кортизон, стрихнин, лизергиновата киселина, резерпин, хлорофил и колхицин, както и витамин В12 заедно с Алберт Ешенмозер в годините от 1960 до 1972.

През 1965 г. сътрудничи с колегата си Роалд Хофман и формулират правилата на Удуърд-Хофман, които обясняват стереохимията на продуктите на някои органични реакции. За тази работа, Хофман получава Нобелова награда за химия през 1981 г. Удуърд е един от най-важните химиците на ХХ век. Той също така става член на Германската академия на природните науки Леополдина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Blout, Elkan. Biographical Memoirs. // {{{journal}}} 80. 2001. с. 825 – 831.
  2. Winfried R. Pötsch, Annelore Fischer und Wolfgang Müller unter Mitarbeit von Heinz Cassenbaum: Lexikon bedeutender Chemiker, VEB Bibliographisches Institut Leipzig, 1988, S. 462, ISBN 3-323-00185-0.
  3. G. Wayne Craig: The Woodward Research Institute, Robert Burns Woodward (1917 – 1979) and Chemistry behind the Glass Door, Helvetica Chimica Acta 94 (2011) 923−946, DOI: 10.1002/hlca.201100077.