Ярослав Хейровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ярослав Хейровски
Jaroslav Heyrovský
чешки физикохимик

Роден
Починал
27 март 1967 г. (76 г.)
Националност Флаг на Чехия Чехия
Научна дейност
Област Физикохимия
Образование Карлов университет
Лондонски университетски колеж
Работил в Карлов университет
Известен с откриването и развитието на полярографския аналитичен метод
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1959)
Ярослав Хейровски в Общомедия

Ярослав Хейровски (на чешки: Jaroslav Heyrovský) е първият чешки учен удостоен с Нобелова награда за химия за 1959 година „за откритието на полярографията“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 декември 1890 година в Прага, Чехия. Изучава химия, физика и математика в Карловия университет в Прага, след което следва в Лондонския университетски колеж, където през 1913 г. завърша бакалавърска степен на науките. Проявява голям интерес към електрохимията. През 1918 г. приключва образованието си като няколко години по-късно получава втората си докторска степен. След завършване решава да присъедини на работа в Карловия университет, като с престоя си там е назначен за професор по физика. Няколко години след това се издига и до шеф на Полярографския институт. През 1963 г. се оттегля, но до смъртта си продължава да присъства ежедневно в института.

Още през 1947 и 1956 година той бива номиниран за Нобелова награда за химия, но я получава през 1959.

Умира на 27 март 1967 година в Прага на 76-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Ярослав Хейровски е избран за член на Университетския колеж в Лондон (1927), за почетен доктор на науките в Дрезденския технически университет (1955), университетите във Варшава (1956), Марсилия (1959) и Париж (1960). Също така става почетен член на Американската академия за изкуства и науки през 1933 г., Унгарската академия на науките (1955), Индийската академия на науките в Бангалор (1955), Полската академия на науките във Варшава (1962), за член-корреспондент на Германската академия на науките в Берлин (1955), за член на Германската академия за естествени науки (1956), за чуждестранен член на Датската кралска академия на науките в Копенхаген (1962). Хейровски е вицепрезидент на Международния съюз на физиците (1951 – 1957), президент и първи почетен член на Полярографското дружество в Лондон, почетен член на Полярографското дружество на Япония, Дружеството на химиците в Чехословакия, както и на тези на Полша, Австрия, Англия и Индия. В Чехословакия ученият е награден с Държавна премия първа степен (1951) и Ордена на република Чехословакия (1955, 1960).

Ярослав Хейровски чете лекции за полярографията в САЩ (1933), СССР (1934), Англия (1946), Швеция (1947), КНР (1958), ЮАР (1960) и Египет (1961). В негова чест е наречени кратер на Луната и минерала хейровскит.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • J. A. V. Butler; P. Zuman. Jaroslav Heyrovský. 1890 – 1967. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 13. 1967. DOI:10.1098/rsbm.1967.0008. с. 167 – 191.
  • L. R. Sherman. Jaroslav Heyrovský (1890 – 1967). // Chemistry in Britain. December 1990. с. 1165 – 1167.
  • F. Calascibetta. Chemistry in Czechoslovakia between 1919 and 1939: J. Heyrovský and the Prague Polarographic School. // Centaurus 39 (4). 1997. DOI:10.1111/j.1600-0498.1997.tb00043.x. с. 368 – 381.
  • P. Zuman. Electrolysis with a Dropping Mercury Electrode: J. Heyrovsky's Contribution to Electrochemistry. // Critical Reviews in Analytical Chemistry 31 (4). 2001. DOI:10.1080/20014091076767. с. 281 – 289.
  • J. Barek, A. G. Fogg, A. Muck, J. Zima. Polarography and Voltammetry at Mercury Electrodes. // Critical Reviews in Analytical Chemistry 31 (4). 2001. DOI:10.1080/20014091076776. с. 291 – 309.
  • Jiří Barek, Jiří Zima. Eighty Years of Polarography – History and Future. // Electroanalysis 15 (5 – 6). 2003. DOI:10.1002/elan.200390055. с. 467 – 472.