Стенли Уитингам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стенли Уитингам
Michael Whittingham
английско-американски химик
Stanley Whittingham (portrait) 2020.jpg
Роден

Учил вНю Колидж
Станфордски университет
НаградиНобелова награда за химия (2019)[1]
Научна дейност
Областхимия
Работил вБингамтънски университет
НаградиНобелова награда за химия (2019)
Стенли Уитингам в Общомедия

Майкъл Стенли Уитингам (на английски: Michael Stanley Whittingham) е английско-американски химик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 декември 1941 година в Нотингам. През 1968 година защитава докторат по химия в Оксфордския университет, след което заминава за Съединените щати и специализира в Станфордския университет. След това работи в петролните компании „Ексон“ (1969 – 1984) и „Шлумбергер“ (1984 – 1988), а от 1988 година преподава в Бингамтънския университет. Той изследва интеркалацията при зареждаеми батерии и патентова основния принцип на действие на съвременните литиевойонни батерии.

През 2019 година Стенли Уитингам получава Нобелова награда за химия, заедно със Джон Гудинаф и Акира Йошино, „за разработването на литиевойонните батерии“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • J. B. Goodenough and M. S. Whittingham. Solid State Chemistry of Energy Conversion and Storage. American Chemical Society Symposium Series #163, 1977. ISBN 978-0-8412-0358-7.
  • G. G. Libowitz and M. S. Whittingham. Materials Science in Energy Technology. Academic Press, 1979. ISBN 978-0-12-447550-2.
  • M. S. Whittingham and A. J. Jacobson. Intercalation Chemistry. Academic Press, 1984. ISBN 978-0-12-747380-2.
  • D. L. Nelson, M. S. Whittingham and T. F. George. Chemistry of High Temperature Superconductors. American Chemical Society Symposium Series #352, 1987. ISBN 978-0-8412-1431-6.
  • M. A. Alario-Franco, M. Greenblatt, G. Rohrer and M. S. Whittingham. Solid-state chemistry of inorganic materials IV. Materials Research Society, 2003. ISBN 978-1-55899-692-2.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 2019. // Кралска шведска академия на науките, 9 октомври 2019 г.. Посетен на 9 октомври 2019 г.. (на английски)
  2. BINGHAMTON UNIVERSITY PROFESSOR WINS NOBEL PRIZE IN CHEMISTRY