Джон Полани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Полани
John Polanyi
унгарско-канадски химик

Роден

Образование Манчестърски университет
Награди Нобелова награда за химия (1986)[1][2]
Научна дейност
Област химия
Работил в Университет на Торонто
Награди Нобелова награда за химия (1986)
Кралски медал (1989)
Семейство
Баща Майкъл Полани
Съпруга Ан Дейвидсън (1929 – 2013)
Бренда Бъри
Деца 2
Джон Полани в Общомедия

Джон Чарлз Полани (на английски: John Charles Polanyi) е унгарско-канадски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1986 г. за приноса си към химичната кинетика. Освен това, той е носител на много други научни награди и има 33 почетни титли. Извън областта на науката, Полани е активен в дискусиите по обществена политика, особени тези, засягащи науката и ядрените оръжия.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Полани е роден на 23 януари 1929 г. в Берлин, по това време в границите на Ваймарската република. Баща му (Майкъл Полани) е роден през 1891 г. в Унгария.[3] Семейството му се мести от Нацистка Германия във Великобритания през 1933 г., отчасти поради гоненията на евреите от режима на Хитлер, тъй като баща му, макар и приел католицизма, е роден евреин.[3] По време на Втората световна война, бащата на Полани го изпраща в Канада за три години, когато е на 11, така че да е в безопасност от германските бомбардировки.[4] Докато живее в Торонто, той посещава елитните училища на университета на Торонто. След като завръща във Великобритания, Полани завършва средното си образование и е приет в Манчестърския университет. От там той получава бакалавърска степен през 1949 г. и докторска степен през 1952 г.[5] Макар университетското му обучение да е фокусирано върху науката, той не е убеден, че това е признанието му, когато за кратко опитва кариера като поет.[6] Баща му е професор по химия в същия университет, докато Джон е първокурсник, но впоследствие се премества в департамента по социални науки. Ментор на Полани по време на аспирантурата му е бивш студент на баща му.[7] След като защитава докторската си дисертация, Полани започва постодокторански изследвания към Националния изследователски съвет на Канада в Отава от 1952 до 1954 г.[7] От 1954 до 1956 г. работи като научен сътрудник в Принстънския университет.[5]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. Полани е назначен за лектор в университета на Торонто. Той бързо се издига в академичната йерархия, като през 1957 г. вече е асистент, през 1960 г. е доцент, а през 1962 г. е професор.[5]

Докторантското обучение на Полани в Манчестърския университет е фокусирано върху измерването на здравината на химичните връзки посредством термична дисоциация. Той използва апарат за натриев пламък, за да определи каква е вероятността сблъсък между натриев атом и друга молекула да доведе до химична реакция.[7] През по-голямата част от кариерата си Полани се концентрира върху химичната динамика, опитвайки се да определи механиката на химичната реакция и свойствата на химичните съединения в преходно състояние.[7] Към края на престоя си в Националния изследователски съвет той работи в лабораторията на Герхард Херцберг, където използва спектроскопия за изследване на вибрационното и ротационното възбуждане на молекули йод.[7] В Принстън, Полани работи по продуктите на вибрационно възбудени реакции между атомен водород и озон.[7]

Когато се премества в университета на Торонто, първите му докторанти проучват възможността за увеличаване на скоростта на реакциите чрез вибрационно възбуден водород и търсят наличието на възбуден хлороводород по време на екзотермичната реакция на молекулен хлор с атомен водород.[7] Полани работи със студент, когато те откриват хемилуминесценцията – светлината, излъчвана от атомна молекула, когато се намира във възбудено състояние. Резултатите им са публикувани за пръв път през 1958 г.[8] От 1971 г. Полани е член на Британското кралско научно дружество.[9]

През 1986 г. е награден с Нобелова награда за химия, заедно с Дъдли Хършбак и Ли Юан Цъ. Тримата получават признание за приноса си към динамиката на химическите елементарни процеси.[10] По-късната работа на Полани все още се фокусира върху основите на химичните реакции, но методите му са различни.[11] Новите технологии му позволяват да наблюдава химичните реакции в много малък мащаб, вместо да наблюдава отделяната енергия в инфрачервения диапазон.

Освен заниманията си в науката, Полани се интересува и от света като цяло. Като студент, той редактира вестник и има явен интерес в политиката.[7] През 1950-те години Полани започва да се занимава с обществени дела, особено такива, засягащи ядрените оръжия.[7] Той основава Пъгуошката група в Канада през 1960 г. и служи като неин председател до 1978 г.[7] Глобалното движение на Пъгуош печели Нобелова награда за мир през 1995 г. Целта му е намаляване на въоръжените конфликти и разрешаване на глобалните проблеми.[12] Полани е поддръжник на чистата наука и критикува правителствените политики, които не подкрепят такъв тип изследвания.[8] Освен това, той поддържа кампаниите за демократични реформи в ООН и създаването на по-отговорна международна политическа система.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Chemistry 1986. // Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 3 февруари 2021 г.. (на английски)
  3. а б Knepper, P.. Michael Polanyi and Jewish Identity. // Philosophy of the Social Sciences 35 (3). 2005. DOI:10.1177/0048393105277986. с. 263 – 293.
  4. John Charles Polanyi. // GCS Research Society. Посетен на 31 март 2011.
  5. а б в John C. Polanyi – Biography. // The Nobel Foundation. Посетен на 31 март 2011.
  6. Is Canada losing the lab-rat race?. // The Globe and Mail. 2 май 2009. с. F1.
  7. а б в г д е ж з и к John C. Polanyi Official Website, Killiam Biography. // University of Toronto. Посетен на 31 март 2011. Архив на оригинала от 2012-03-17 в Wayback Machine.
  8. а б Polanyi, John Charles. // The Canadian Encyclopedia. Посетен на 31 март 2011.
  9. Fellowship of the Royal Society 1660 – 2015. // [1] Royal Society. Архивиран от оригинала на 15 юли 2015.
  10. Press Release: The 1986 Nobel Prize in Chemistry. // The Nobel Foundation. Посетен на 31 март 2011.
  11. The Nobel Prize in Physics 1986. // The Nobel Foundation. Посетен на 1 април 2011.
  12. John Polanyi CI to provide exciting opportunities for Lawrence Heights students. // Toronto District School Board, 17 декември 2010. Посетен на 31 март 2011.
  13. Supporters. // Campaign for a UN Parliamentary Assembly. Посетен на 26 септември 2017.