Уилям Мьорнър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Мьорнър
William Moerner
американски физикохимик

Роден

Образование Вашингтонски университет в Сейнт Луис
Университет „Корнел“
Научна дейност
Област химия, биофизика, приложна физика
Работил в Станфордски университет
Калифорнийски университет, Сан Диего
Награди Нобелова награда за химия (2014)
Семейство
Съпруга Шарън Мьорнър
Деца 1

Уебсайт profiles.stanford.edu/w-moerner
Уилям Мьорнър в Общомедия

Уилям Еско Мьорнър (на английски: William Esco Moerner) е американски физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 2014 г. заедно с Ерик Бециг и Щефан Хел за разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност.[1][2] Той постига първото оптическо засичане и спектроскопия на молекула в кондензирани фази.[3][4]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Мьорнър е роден на 24 юни 1953 г. в Плезантън, Калифорния.[5] Израства в Сан Антонио, Тексас, където завършва средното си образование. Учи във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където завършва три бакалавърски програми: по физика, по електроинженерство и по математика.[6] След това се записва да учи в университета „Корнел“, с помощ от Националната фондация за наука.[7] Там завършва магистратура и докторантура по физика съответно през 1978 г. и 1982 г. През тези години Мьорнър е с безупречен успех, който е признат чре множество награди.[8]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Мьорнър работи в изследователски център на IBM в Сан Хосе като изследовател от 1981 до 1988 г., мениджър от 1988 до 1989 г. и ръководител на проект от 1989 до 1995 г. В периода 1994 – 1995 г. е гост-преподавател в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, а през 1995 – 1998 г. работи в департамента по физикохимия и департамента по химия и биохимия на Калифорнийския университет, Сан Диего. През 1998 г. изследователският му екип се премества в Станфордския универистет, където той става професор по химия.[9][10] Там той ръководи департамента по химия през 2011 – 2014 г.[11] и работи по микроскопията със свръхвисока разделителна способност. Към май 2014 г. има зад името си 386 публикации.[12]

Член е на Американското физическо общество от 2009 г. и носител на Нобелова награда за химия от 2014 г. Почетен член на Американската академия на изкуствата и науките от 2001 г.[13] и на Националната академия на науките на САЩ от 2007 г.[14][15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Nobel Prize in Chemistry 2014." Nobelprize.org.
  2. "Professor W.E. Moerner wins the Nobel Prize in Chemistry." Stanford Report, 8 октомври 2014
  3. Reich,Ziv and Kapon,Ruti. 2010. „Foreword by the Guest Editors.“ (Special Issue dedicated to Prof. Moerner's Achievements.) Israel Journal of Chemistry 49 (3 – 4), April 2010. DOI: 10.1002/ijch.201090002
  4. W. E. Moerner and L. Kador, „Optical Detection and Spectroscopy of Single Molecules in a Solid,“ Physical Review Letters 62, 2535 (1989). DOI:10.1103/PhysRevLett.62.2535
  5. Dignitymemorial.com
  6. Engineering Alumni Achievement Award, Washington University, 2013 Архив на оригинала от 2014-05-02 в Wayback Machine.
  7. Academic Family Tree
  8. Kan, L., & Lin, S. H. (2011). Wolf Prize in chemistry : an epitome of chemistry in 20th century and beyond. Singapore: World Scientific. p. 556.
  9. Stanford University. Department of Chemistry. Faculty. W. E. Moerner.
  10. Stanford University. Department of Applied Physics. W. E. Moerner
  11. W. E. Moerner | Stanford University Profiles
  12. Full CV for W. E. (William Esco) Moerner
  13. "Three Stanford professors elected to American Academy of Arts and Sciences." Stanford Report, May 2, 2001.
  14. Mark Schwartz and Lisa Trei. 2007. „Five professors among new members elected to National Academy of Sciences.“ Stanford Report, 3 май 2007.
  15. Prashant Nair. 2012. „QnAs with W. E. Moerner.“ Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America. Apr 24, 2012; 109(17): 6357. DOI: 10.1073/pnas.1204426109