Ирен Жолио-Кюри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ирен Жолио-Кюри
Irène Joliot-Curie
френска физичка и химичка

Родена
Починала
17 март 1956 г. (58 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Физика, химия
Образование Парижки университет
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за химия (1935)
Ирен Жолио-Кюри в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Ирен Жолио-Кюри (на френски: Irène Joliot-Curie) е френски химик, физик и жена политик, дъщеря на известните физици и химици Мария Кюри и Пиер Кюри и съпруга на Фредерик Жолио-Кюри (след брака приемат общата фамилия Жолио-Кюри), с когото през 1934 г. откриват изкуствената и позитронната радиоактивност, за което получава Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствената радиация. Това води до престиж за семейство Кюри, имащи най-много Нобелови лауреати по онова време. И двете деца на Жолио-Кюри, Елен и Пиер, също са смятани за учени. Бива също така държавен помощник-секретар по времето на Народният фронт (фр. Front Populaire) през 1936 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 12 септември 1897 година в Париж, Франция. След година нормално обучение, което започва когато е на 10 години, родителите ѝ виждат очевидния ѝ математически талант и решават, че академичните умения на Ирен имат нужда от по-предизвикателна среда. Мари обединява сили с голям брой видни френски учени, включително бележития френски физик Пол Ланжвен[1], за да създадат „Кооперативът“ („The Cooperative“), тесен кръг, включващ някои от най-видните учени във Франция. Всеки член допринасял за образованието на децата на своите колеги, провеждайки занятията в домовете им. Учебната програма на „Кооперативът“ била разнообразна и включвала не само правила на науката и изследователска дейност, но и разнообразни занятия като китайски език и скулптура със силно наблягане на себеизразяването и играта.

Тази договорка продължава две години, след които Кюри влиза отново в по-общоприета учебна среда в частната гимназия Севине (Collège Sévigné) в централен Париж от 1912 до 1914 г. и след това в научния факултет в Сорбоната, за да допълни своята бакалавърска степен. Следването ѝ в Научния факултет бива прекъснато от Първата световна война.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално, Кюри бива отведена в провинцията, но година по-късно, когато навършва 18 години успява да се върне при майка си Мари, която управлява двадесетте мобилни полеви болници, които сама основава. Болниците биват оборудвани с примитивно рентгеново оборудване, възможно по това време благодарение на радиохимичната научна дейност на семейство Кюри. Тази технология улеснява огромно докторите да определят къде се намира шрапнелът при ранените войници, но е груба и води и при Мари и при Ирен, които работят като медицински сестри рентгенографи, да заболеят от излагане в особено големи размери на радиация. И двете умират от последствията на събрана радиация по време на професионалните им години.

След войната, Кюри се връща в Париж, за да следва в Radium Institute (днешен Институт Кюри, Париж), построен от родителите ѝ. Института е завършен през 1914, но остава празен по време на войната. Докторската ѝ теза е за алфа лъчите полонии, елемент открит от родители ѝ (заедно с радиума) и назован на родната страна на Мари – Полша. Кюри получава докторска научна степен през 1925 г.

Научно изследване[редактиране | редактиране на кода]

С наближаването на края на докторантурата си през 1924 г., бива помолена да преподава прецизни лабораторни техники, нужни за радиохимичната изследователска дейност на младият химичен инженер Фредерик Жолио, за който по-късно ще се омъжи. От 1928 г. Жолио-Кюри и съпругът ѝ Фредерик обединяват научните си интереси в изучаването на атомното ядро. Въпреки че експериментите им намират позитронът и неутронът, те не успяват да обяснят значението на резултатите и по-късно откритията биват приписани съответно на Карл Дейвид Андерсън и Джеймс Чадуик. Тези открития са близко до величие заедно с откритието на електрона през 1897 г. от Дж. Дж. Томпсън, те най-накрая изместват теорията на Джон Далтон, че атомите са твърди сферични частици.

Най-накрая, през 1934 г. семейство Жолио-Кюри прави откритието, което им осигурява място в историята на науката. Изградено върху и продължено от работата на Мари и Пиер, които изолират естествено срещащи се радиоактивни елементи, сем. Жолио-Кюри постигат мечтата на алхимика да променя един елемент в друг, създавайки радиоактивен азот от бор и след това радиоактивни изотопи на фосфор от алуминий и силикон от магнезий. Например, излагайки на радиация главният естествен и стабилен изотоп от алуминий с алфа частици (т.е. хелиево ядро) води до нестабилен изотоп на фосфора:

27Al + 4He → 30P + 1n

По това време приложението на радиоактивни материали в медицината набира сила и това откритие води до възможност за бързо създаване на радиоактивни материали, по-евтино и в изобилие. Нобеловата награда за химия през 1935 г. донася със себе си слава и признание от научното общество и Жолио-Кюри бива наградена с професорско място в Научния факултет.

Групата на Ирен ръководи изследване в ядрото на радиума, което поражда в отделна група немски физици, ръководени от Ото Хан, Лиз Майтнър и Фритц Щрасмън, да открият ядрено деление; в резултат – разцепването на самият атом и огромни количества отделена енергия. Всъщност, Лиз Мейтнър започва по онова време своите прочути изчисления, за да може да покаже, че резултатите на Ирен са грешни, а всъщност доказва, че разцепването на атома е възможно.

Годините работа в такава близост до толкова смъртоносни материали в крайна сметка се отразяват на Жолио-Кюри и ѝ бива поставена диагноза левкемия. Бива изложена по непредпазливост на полоний, когато запечатана капсула с елемента експлодира на лабораторната ѝ маса през 1946 г. Лечение с антибиотици и серия операции временно успяват да облекчат мъките ѝ, но състоянието ѝ продължава да се влошава. Въпреки това, Жолио-Кюри продължава да работи и през 1955 г. начертава чертежи за нови лаборатории по физика в университета в Орси, южно от Париж.

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Сем. Жолио-Кюри все повече осъзнава силата на нарастващото фашистко движение. Те се противопоставят на идеите му и се присъединяват към Социалистическата партия през 1934 г. и Comité de vigilance des intellectuels antifascistes (Бдителен комитет на антифашистките интелектуалци) година по-късно. През 1936 г. активно подкрепят Републиканците в Испанската гражданска война. Същата година, Жолио-Кюри бива избрана за държавен помощник-секретар в Научни изследвания от френското правителство, в качеството на който помага за основаването на Centre National de la Recherche Scientifique (Национален център за научноизследователска дейност).

Сем. Жолио-Кюри продължават политиката на Пиер и Мари да публикуват цялата си работа в полза на световното научно общество, но от опасения за употребата на знанията ако бъдат използвани за военни цели, прекратяват. На 30 октомври 1939 г. поставят цялата си документация за разбиването на атома в сейфовете на Френската академия на науките, където се съхраняват до 1949 г.

Политическата кариера на Жолио-Кюри продължава след войната и тя става комисар в Commissariat à l'énergie atomique (Комисариат по атомна енергия) през 1945 г. и бива един от шестте комисари в този нов Комисариат създаден от Шарл дьо Гол и временното правителство на Република Франция (GPRF, от 3 юни 1944 до 27 октомври 1946). Въпреки това, тя все още намира време за научна дейност и през 1946 г. става директор в института основан от майка ѝ – Institut du Radium (Радиум Институт).

Жолио-Кюри активно се заема с промотиране на образование и за жените, служи в Национален комитет на съюз на френските жени (Comité National de l'Union des Femmes Françaises) и в Световния съвет на мира. Сем. Жолио-Кюри биват удостоени с членство във френския Почетен легион (Légion d'honneur), Ирен като офицер и Фредерик като комисар, признавайки неговата предишна работа за Съпротивата.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ирен и Фредерик сливат с тире фамилните си имена на Жолио-Кюри след женитбата си през 1926 г. Единадесет месеца по-късно, се ражда дъщеря им Елен (в последствие и тя става виден физик), а техният син, Пиер, биолог, се ражда през 1932 г.

През Втората световна война Жолио-Кюри се заразява с туберкулоза и бива принудена да прекара няколко години възстановявайки се в Швейцария. Загрижена за собственото си здраве, в комбинация с мъката от раздялата със съпруга и децата си в окупирана Франция, биват тежки за понасяне и тя прави няколко опасни посещения обратно във Франция, изтърпявайки задържане от немската войска на швейцарската граница повече от веднъж. Най-накрая през 1944 г. Жолио-Кюри преценява, че е твърде опасно за семейството ѝ да остане във Франция и взема децата си в Швейцария.

През 1956 г. след последен възстановителен период във Френските Алпи, Жолио-Кюри бива приета в болница Кюри в Париж, където издъхва на 17 март на 58-годишна възраст от левкемия причинена от излагането на радиация от полония и облъчване от рентгеновите лъчи, същата болест от която почива и майка ѝ.

Жолио-Кюри бива атеист.

Дъщеря ѝ, Елен Ланжван-Жолио, е ядрен физик и професор в Парижкият университет, а синът ѝ Пиер Жолио е биохимик в Националния център за научна дейност.

Почетни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Нобелова награда за химия през 1935 г. за откритието на изкуствена радиоактивност, съвместно с Фредерик Жолио-Кюри.
  • Златен медал на Барнард Колидж за заслуги към науката през 1940 г. с Фредерик Жолио-Кюри.
  • Офицер в Почетния Легион.

Чуждестранен член на Академията на науките на СССР (1947), Берлинската академия на науките (1950) и др.

  1. Https://en.wikipedia.org/wiki/Paul Langevin