Направо към съдържанието

Йохан Дайзенхофер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йохан Дайзенхофер
Johann Deisenhofer
Роден

Учил вМюнхенски технически университет
Научна дейност
Областбиохимия, биофизика
Учил приРоберт Хубер
Работил вМюнхенски технически университет
НаградиНобелова награда за химия (1988)
Йохан Дайзенхофер в Общомедия

Йохан Дайзенхофер (на немски: Johann Deisenhofer) е германски биохимик, който заедно с Хартмут Михел и Роберт Хубер получава Нобелова награда за химия през 1988 г. за приноса им към определянето на първата кристална структура на интегрален мембранен протеин, комплекс от мембраносвързани протеини, който е ключов за фотосинтезата.[1][2][3][4]

Дайзенхофер е роден в Цузамалтхайм в Бававия. Защитава докторската си дисертация към Мюнхенския технически университет, след като извършва изследователска дейност в Института по биохимия „Макс Планк“ в Мюнхен през 1974 г. Той остава да работи в института до 1988 г., когато се присъединява към научния персонал на Института по медицина „Хауърд Хюз“ в Мериленд, САЩ. След това е назначен в департамента по биохимия към Югозападния медицински център на Тексаския университет в Далас.

Заедно с Михел и Хубер, той определя триизмерната структура на протеинов комплекс, който се среща в някои фотосинтезиращи бактерии. За този комплекс, наричан център за фотосинтетична реакция, се знае, че играе ключова роля при започването на прост тип фотосинтеза. Между 1982 и 1985 г. тримата учени използват рентгенова кристалография, за да определят точната подредба на над 10 000 атома, изграждащи протеиновия комплекс. Техните изследвания подобряват общото разбиране на механизмите на фотосинтезата и разкриват приликите между фотосинтетичните процеси при растенията и при бактериите.[5]

В днешно време Дайзенхофер служи в съвета на Учените и инженерите за Америка, организация с фокус върху насърчаването на чистата наука в правителството на САЩ. През 2003 г. той става един от 22-мата нобелови лауреати, които се подписват под Хуманистичния манифест.[6] Професор е в департамента по биофизика към Югозападния медицински център на Тексаския университет.[7]

  1. Nobel Lectures, Chemistry 1981 – 1990,. World Scientific Publishing Co., 1992. Посетен на 24 юни 2014.
  2. Shampo, M. A. и др. Johann Deisenhofer—Nobel Laureate in Chemistry // Mayo Clinic Proceedings 75 (2). 2000. DOI:10.4065/75.2.164. с. 164.
  3. Biography at www.nobel.org
  4. Huber, R. и др. Crystallographic structure studies of an IgG molecule and an Fc fragment // Nature 264 (5585). 1976. DOI:10.1038/264415a0. с. 415 – 20.
  5. Deisenhofer, J. и др. Structure of the protein subunits in the photosynthetic reaction centre of Rhodopseudomonas viridis at 3Å resolution // Nature 318 (6047). 1985. DOI:10.1038/318618a0. с. 618 – 624.
  6. Notable Signers // Humanism and Its Aspirations. American Humanist Association. Архивиран от оригинала на 2015-10-21. Посетен на 1 октомври 2012.
  7. Johann Deisenhofer, Ph.D. – Faculty Profile – UT Southwestern // Посетен на 24 юни 2014.