Кари Мълис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кари Мълис
Kary Mullis

Роден
Починал

Образование Технологичен институт на Джорджия
Калифорнийски университет – Бъркли
Научна дейност
Област молекулярна биология
Награди Нобелова награда за химия (1993)

Уебсайт www.karymullis.com
Кари Мълис в Общомедия

Кари Банкс Мълис (на английски: Kary Banks Mullis) е американски биохимик, който през 1983 г. изобретява техниката на полимеразната верижна реакция, заради което е удостоен с Нобелова награда за химия през 1993 г.[1] Изобретението му се счита за имащо ключово значение в биохимията и молекулярната биология.[2]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Мълис е роден на 28 декември 1944 г. в Леноар, Северна Каролина, близо до хребета Блу Ридж.[3] Семейството му се занимава със земеделие. Мълис израства в Колумбия, Южна Каролина,[4] където завършва средното си образование през 1962 г.[5] Интересът му към химията се разпалва, когато се научава на химичен синтез и да прави ракети с твърдо гориво в училище през 1950-те години.[6]

През 1966 г. получава бакалавърска степен по химия[3] от Технологичния институт на Джорджия в Атланта. По това време се жени и започва първия си бизнес.[7] През 1973 г. защитава докторската си дисертация по биохимия в Калифорнийския университет – Бъркли, където се фокусира върху синтеза и структурата на молекулите на бактериалните железоносители.[8] След като завършва висшето си образование, Мълис завършва постдокторантска програма по педиатрична кардиология към медицинския център на Канзаския университет (1973 – 1977) и фармацевтична химия към Калифорнийския университет, Сан Франциско (1977 – 1979).[9] По време на постдокторантската си работа ръководи хлебопекарна в продължение на две години.[2] Мълис се завръща към науката по поощрение на приятеля си Томас Уайт, който му помага да започне работа в биотехнологичната компания Cetus Corporation в Емеривил, Калифорния.[4][2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Мълис работи като ДНК химик в продължение на седем години. Именно в Cetus Corporation той разработва полимеразната верижна реакция.[10] Идеята за нея се ражда късно вечерта, докато шофира с приятелката си. Компанията освобождава Мълис от останалите му проекти, за да може да се отдаде напълно на разработването на реакцията.[7] Той я демонстрира успешно на 16 декември 1983 г.[7] През 1993 г. му е присъдена Нобелова награда за химия за това му постижение. В своята реч при връчването, той споменава, че наградата не може да компенсира раздялата с приятелката му.[7]

След като напуска компанията през 1986 г., Мълис служи като директор по молекулярна биология в Xytronyx, Inc. в Сан Диего в продължение на две години. Докато работи по направата на UV-чувствително мастило, той става скептичен относно съществуването на озоновата дупка.

Мълис служи и като консултант за множество корпорации в сферата на химията на нуклеиновите киселини.[9][2] Впоследствие става и скептичен относно причинно-следствената връзка между ХИВ и СПИН.[11] През 1992 г. основава бизнес за продажба да бижута, съдържащи ДНК от починали известни хора (като например Елвис Пресли и Мерилин Монро).[12][13] През същата година основава и компания за разработване на технология за мултиплексирани, паралелни имуноанализи.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Мълис е описван като нетърпелив и импулсивен изследовател, който намира лабораторната работа за скучна. Личните възгледи на Мълис след получаването на Нобеловата награда са противоречиви. Той изразява несъгласие с научните доказателства по отношение на изменението на климата, изтъняването на озоновия слой, започва да вярва в астрология и отрича, че СПИН се причинява от ХИВ.[11][14] Той определя тези явления като продукти на световен заговор на учени, които целят единствено печалба на пари.[11] Статия на The New York Times го нарежда сред малкото учени, които след успех в областта на изследванията си започват да правят необосновани и понякога странни изказвания в други области.[15] Мълис публикува алтернативна теория относно СПИН през 1994 г.[16]

Мълис признава, че е употребявал ЛСД през 1960-те и 1970-те години, като споделя особено положителни впечатления от преживяването.[17] Според сведения на Алберт Хофман, Мълис му е споделил, че именно ЛСД му е помогнало да разработи полимеразната верижна реакция.[18]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мълис се жени общо четири пъти[7] и има три деца от две от жените си. В свободното си време Мълис обича да сърфира.[19] Известен е с ругатните си, когато се разпали.[7] Споделя, че е срещал „стандартна извънземна миеща мечка“ в горската си колиба в Калифорния една нощ през 1985 г., като отрича да е бил под въздействието на психоактивно вещество по това време.[20][11]

Мълис умира от пневмония на 7 август 2019 г. в Нюпорт Бийч, Калифорния.[21][22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shampo, M. A. и др. Kary B. Mullis – Nobel Laureate for procedure to replicate DNA. // Proceedings 77 (7). Mayo Clinic, 2002. DOI:10.4065/77.7.606. с. 606.
  2. а б в г Wade, Nicholas. Scientist at Work/Kary Mullis; After the 'Eureka', a Nobelist Drops Out. // The New York Times. 15 септември 1998.
  3. а б Autobiography. // Nobel prize, 21 март 1998. Посетен на 27 юли 2010.
  4. а б Shmaefsky, Brian Robert. Biotechnology 101. Greenwood Press, 30 октомври 2006. ISBN 978-0-313-33528-0. Посетен на 27 юли 2010.
  5. Kary Mullis. Nobel Lecture – The Polymerase Chain Reaction. // nobelprize.org, 8 декември 1993.
  6. Kary Mullis: Play! Experiment! Discover! | TED Talk. TED.com.
  7. а б в г д е Yoffe, Emily. Is Kary Mullis God? Nobel Prize winner's new life. Т. 122. Esquire, юли 1994. с. 68 – 75.
  8. Mullis, Kary Banks. Schizokinen: Structure and Synthetic Work. // ProQuest. 1973. Посетен на 6 юли 2017.
  9. а б www.karymullis.com
  10. The Economist. // 13 март 2004. Посетен на 27 юли 2010.
  11. а б в г Mullis, K. Dancing Naked in the Mind Field. Vintage Books, 1998. ISBN 978-0-679-44255-4. с. 115 – 18, 143 – 53.
  12. Gross, Michael. Life on the Edge: Amazing Creatures Thriving in Extreme Environments by Michael Gross. 24 януари 2001. ISBN 978-0-7382-0445-1. Посетен на 27 юли 2010.
  13. Andrews, Lori и др. The Hastings Center Report. // Questia. 1998. с. 30. Посетен на 27 юли 2010.
  14. Mullis, Kary. Chapter 15: I am a Capricorn. // Dancing Naked in the Mind Field. 1998. с. 143 – 53. Архивиран от [ оригинала].
  15. Johnson, G. Bright Scientists, Dim Notions. // The New York Times. 28 октомври 2007. Посетен на 6 август 2010.
  16. Mullis, Kary B.. A hypothetical disease of the immune system that may bear some relation to the Acquired Immune Deficiency Syndrome. // Genetica 95 (1 – 3). 1995. DOI:10.1007/bf01435010. с. 195 – 197.
  17. Schoch, Russell. Q&A – A Conversation with Kerry Mullis. // California Monthly 105 (1). Berkeley, California, California Alumni Association, септември 1994. с. 20. Архивиран от оригинала на 1 септември 2006. Посетен на 11 март 2008.
  18. Harrison, Ann. LSD: The Geek's Wonder Drug?. // Wired. Wired, 16 януари 2006. Посетен на 11 март 2008.
  19. Golden, Frederic. Time Magazine, December 13, 2000. // Time. 13 декември 2000. Посетен на 27 юли 2010.
  20. Bullard, Thomas. The Myth and Mystery of UFOs. Т. 33. UK, 17 ноември 2011.
  21. Nobel Winner Kary Banks Mullis, Who Revolutionized DNA Research, Dies in O.C.. // MyNewsLA.com, 8 август 2019. Посетен на 11 август 2019.
  22. Dclark, Debbie. Nobel Prize-winning chemist who grew up in SC capital dies at 74. // The Post and Courier. postandcourier.com, 9 август 2019. Посетен на 9 август 2019.