Кари Мълис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кари Мълис
Kary Mullis

Роден
Починал

Образование Технологичен институт на Джорджия
Калифорнийски университет – Бъркли
Научна дейност
Област молекулярна биология
Награди Нобелова награда за химия (1993)

Уебсайт www.karymullis.com
Кари Мълис в Общомедия

Кари Банкс Мълис (на английски: Kary Banks Mullis) е американски биохимик, който през 1983 г. изобретява техниката на полимеразната верижна реакция, заради което е удостоен с Нобелова награда за химия през 1993 г.[1] Изобретението му се счита за имащо ключово значение в биохимията и молекулярната биология.[2]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Мълис е роден на 28 декември 1944 г. в Леноар, Северна Каролина, близо до хребета Блу Ридж.[3] Семейството му се занимава със земеделие. Мълис израства в Колумбия, Южна Каролина,[4] където завършва средното си образование през 1962 г.[5] Интересът му към химията се разпалва, когато се научава на химичен синтез и да прави ракети с твърдо гориво в училище през 1950-те години.[6]

През 1966 г. получава бакалавърска степен по химия[3] от Технологичния институт на Джорджия в Атланта. По това време се жени и започва първия си бизнес.[7] През 1973 г. защитава докторската си дисертация по биохимия в Калифорнийския университет – Бъркли, където се фокусира върхъ синтеза и структурата на молекулите на бактериалните железоносители.[8] След като завършва висшето си образование, Мълис завършва постдокторантска програма по педиатрична кардиология към медицинския център на Канзаския университет (1973 – 1977) и фармацевтична химия към Калифорнийския университет, Сан Франциско (1977 – 1979).[9] По време на постдокторантската си работа ръководи хлебопекарна в продължение на две години.[2] Мълис се завръща към науката по поощрение на приятеля си Томас Уайт, който му помага да започне работа в биотехнологичната компания Cetus Corporation в Емеривил, Калифорния.[4][2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Мълис работи като ДНК химик в продължение на седем години. Именно в Cetus Corporation той разработва полимеразната верижна реакция.[10] Идеята за нея се ражда късно вечерта, докато шофира приятелката си. Компанията освобождава Мълис от останалите му проекти, за да може да се отдаде напълно на разработването на реакцията.[7] Той я демонстрира успешно на 16 декември 1983 г.[7] През 1993 г. му е присъдена Нобелова награда за химия за това му постижение. В своята реч при връчването, той споменава, че наградата не може да компенсира раздялата с приятелката му.[7]

След като напуска компанията през 1986 г., Мълис служи като директор по молекулярна биология в Xytronyx, Inc. в Сан Диего в продължение на две години. Докато работи по направата на UV-чувствително мастило, той става скептичен относно съществуването на озоновата дупка.

Мълис служи и като консултант за множество корпорации в сферата на химията на нуклеиновите киселини.[9][2] Впоследствие става и скептичен относно причинно-следствената връзка между ХИВ и СПИН.[11] През 1992 г. основава бизнес за продажба да бижута, съдържащи ДНК от починали известни хора (като например Елвис Пресли и Мерилин Монро).[12][13] През същата година основава и компания за разработване на технология за мултиплексирани, паралелни имуноанализи.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Мълис е описван като нетърпелив и импулсивен изследовател, който намира лабораторната работа за скучна. Личните възгледи на Мълис след получаването на Нобеловата награда са противоречиви. Той изразява несъгласие с научните доказателства по отношение на изменението на климата, изтъняването на озоновия слой, започва да вярва в астрология и отрича, че СПИН се причинява от ХИВ.[11][14] Той определя тези явления като продукти на световен заговор на учени, които целят единствено печалба на пари.[11] Статия на The New York Times го нарежда сред малкото учени, които след успех в областта на изследванията си започват да правят необосновани и понякога странни изказвания в други области.[15] Мълис публикува алтернативна теория относно СПИН през 1994 г.[16]

Мълис признава, че е употребявал ЛСД през 1960-те и 1970-те години, като споделя особено положителни впечатления от преживяването.[17] Според сведения на Алберт Хофман, Мълис му е споделил, че именно ЛСД му е помогнало да разработи полимеразната верижна реакция.[18]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Мълис се жени общо четири пъти[7] и има три деца от две от жените си. В свободното си време Мълис обича да сърфира.[19] Известен е с ругатните си, когато се разпали.[7] Споделя, че е срещал „стандартна извънземна миеща мечка“ в горската си колиба в Калифорния една нощ през 1985 г., като отрича да е бил под въздействието на психоактивно вещество по това време.[20][11]

Мълис умира от пневмония на 7 август 2019 г. в Нюпорт Бийч, Калифорния.[21][22]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Shampo, M. A. и др. Kary B. Mullis – Nobel Laureate for procedure to replicate DNA. // Proceedings 77 (7). Mayo Clinic, 2002. DOI:10.4065/77.7.606. с. 606.
  2. а б в г Wade, Nicholas. Scientist at Work/Kary Mullis; After the 'Eureka', a Nobelist Drops Out. // The New York Times. 15 септември 1998.
  3. а б Autobiography. // Nobel prize, 21 март 1998. Посетен на 27 юли 2010.
  4. а б Shmaefsky, Brian Robert. Biotechnology 101. Greenwood Press, 30 октомври 2006. ISBN 978-0-313-33528-0. Посетен на 27 юли 2010.
  5. Kary Mullis. Nobel Lecture – The Polymerase Chain Reaction. // nobelprize.org, 8 декември 1993.
  6. Kary Mullis: Play! Experiment! Discover! | TED Talk. TED.com.
  7. а б в г д е Yoffe, Emily. Is Kary Mullis God? Nobel Prize winner's new life. Т. 122. Esquire, юли 1994. с. 68 – 75.
  8. Mullis, Kary Banks. Schizokinen: Structure and Synthetic Work. // ProQuest. 1973. Посетен на 6 юли 2017.
  9. а б www.karymullis.com
  10. The Economist. // 13 март 2004. Посетен на 27 юли 2010.
  11. а б в г Mullis, K. Dancing Naked in the Mind Field. Vintage Books, 1998. ISBN 978-0-679-44255-4. с. 115 – 18, 143 – 53.
  12. Gross, Michael. Life on the Edge: Amazing Creatures Thriving in Extreme Environments by Michael Gross. 24 януари 2001. ISBN 978-0-7382-0445-1. Посетен на 27 юли 2010.
  13. Andrews, Lori и др. The Hastings Center Report. // Questia. 1998. с. 30.
  14. Mullis, Kary. Chapter 15: I am a Capricorn. // Dancing Naked in the Mind Field. 1998. с. 143 – 53.
  15. Johnson, G. Bright Scientists, Dim Notions. // The New York Times. 28 октомври 2007. Посетен на 6 август 2010.
  16. Mullis, Kary B.. A hypothetical disease of the immune system that may bear some relation to the Acquired Immune Deficiency Syndrome. // Genetica 95 (1 – 3). 1995. DOI:10.1007/bf01435010. с. 195 – 197.
  17. Schoch, Russell. Q&A – A Conversation with Kerry Mullis. // California Monthly 105 (1). Berkeley, California, California Alumni Association, септември 1994. с. 20.
  18. Harrison, Ann. LSD: The Geek's Wonder Drug?. // Wired. Wired, 16 януари 2006. Посетен на 11 март 2008.
  19. Golden, Frederic. Time Magazine, December 13, 2000. // Time. 13 декември 2000.
  20. Bullard, Thomas. The Myth and Mystery of UFOs. Т. 33. UK, 17 ноември 2011.
  21. Nobel Winner Kary Banks Mullis, Who Revolutionized DNA Research, Dies in O.C.. // MyNewsLA.com, 8 август 2019. Посетен на 11 август 2019.
  22. Dclark, Debbie. Nobel Prize-winning chemist who grew up in SC capital dies at 74. // The Post and Courier. postandcourier.com, 9 август 2019. Посетен на 9 август 2019.