Алберт Хофман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберт Хофман
Albert Hofmann
швейцарски химик
Алберт Хофман през 1993 г.
Алберт Хофман през 1993 г.

Роден
Починал
29 април 2008 г. (102 г.)
Научна дейност
Област Химия, фармакология
Образование Цюрихски университет
Алберт Хофман в Общомедия

Алберт Хофман (на немски: Albert Hofmann; р. 11 януари 1906 г. - п. 29 април 2008 г., на 102 години) е швейцарски учен (химик) и писател, известен като „бащата на ЛСД[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той първото от 4 деца на Адолф Хофман — майстор на инструменти и съпругата му Елизабет Хофман (по баща Шенк). Поради ниския доход на баща му кръстникът на Алберт плащал за обучението му. Когато баща му се разболял, Хофман започва работа като търговски чирак във връзка с образованието си. На 20 години Хофман започва обучението си по химия в Цюрихския университет, завършвайки 3 години по-късно, през 1929 г.

Получава докторска степен за важно изследване на веществото хитин. Работи в химико-фармацевтичното подразделение на Лаборатории Сандоз (Sandoz Laboratories) (понастоящем Novartis), в Базел. Научният интерес на Хофман е насочен към химическите процеси в растенията и животните, и по-късно той успява да защити докторска дисертация с важни изследвания за химическата структура на срещащото се при всички животни вещество хитин.

Името на швейцарския учен обаче ще остане завинаги в историята със създаването на наркотика LSD, който предизвиква халюцинации и емоционални разстройства, и изкривява възприятията за време и пространство.

Химикът синтезира за пръв път „LSD“ през 1938 г. в лабораториите на фармацевтичната фирма Sandoz Laboratories (сега Novartis, б. ред.), по време на опитите със спори на гъба, паразитираща по ръжта, в рамките на проект за създаването на ново лекарство, стимулиращо дейността на сърцето. Хофман обаче открива психеделичния му ефект едва на 16 април 1943 г., когато при повторния синтез на почти забравеното вещество, капка от него попада случайно на пръста му. Три дни по-късно на 19 април (по-късно известен като Ден на велосипеда, заради прибирането му с велосипед до дома му, под въздействието на ЛСД), Хофман съзнателно поема доза от 250 микрограма (0,00025 грама) от наркотика, за да изпита докрай свойствата му. Впоследствие е проведена серия експерименти с ЛСД с участието на самия Хофман и на негови колеги. Първите записи от тези опити са направени на 22 април същата година. Бележки от експеримента помества в книгата си „ЛСД — моето трудно дете“ (на английски: LSD: My Problem Child).

Той се надявал, че LSD ще бъде изключително полезен при психиатричните изследвания, и през 50-те и началото на 60-те години халюциногенът действително се използвал активно и относително успешно при лечението на различни психични разстройства в САЩ и Великобритания. През 1965 г. обаче Sandoz Laboratories прекратява напълно производството на LSD във връзка с нарастващото обществено недоволство от употребата му, което в крайна сметка довежда до законодателната му забрана в САЩ през 1966 г., а по-късно и в останалите държави по света.

Според Хофман за опорочаването и дискредитирането на LSD отчасти са виновни употребяващите го хипи-движения от 60-те години, които пропагандирали живот в разрез с общоприетите ценности на западното общество. Според швейцарския химик създаденото от него вещество просто е станало жертва на борбата с анархически настроената младеж.

До края на живота си Хофман води кампания за частичното легализиране на LSD за медицински цели, но така и не постига целта си докрай . Въпреки че получава разрешение от швейцарските власти да възобнови медицинските експерименти с наркотика, до реализиране на проектите му не се стига. „Създадох LSD като лекарство. Не съм виновен, че хората злоупотребиха с него“, защитава творението си швейцарският химик. По време на международния симпозиум „LSD: Problem Child and Wonder Drug“, открил се по повод 100-годишния му юбилей на 11 януари 2006 г. в Базел, Хофман заявява: „Мисля, че в човешката еволюция няма нищо по-важно от LSD. Той е инструментът за превръщането ни в това, което е трябвало да бъдем“.

През 1958 г. Алберт Хофман синтезира за първи път псилоцибин[1]

Умира от сърдечен удар през 2008 г. на 102-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Erowid Albert Hofmann Vault. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]