Харолд Юри

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харолд Юри
Harold Urey
американски химик и физикохимик

Роден
Починал
5 януари 1981 г. (87 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област химия, физикохимия
Образование Монтански университет;
Калифорнийски университет, Бъркли
Учил при Гилбърт Люис, Нилс Бор
Работил в Монтански университет;
Копенхагенски университет;
Университет „Джонс Хопкинс“;
Колумбийски университет;
Чикагски университет;
Калифорнийски университет, Сан Диего
Известен с откриването на деутерий
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за химия (1934)
Семейство
Съпруга Фрида Даум (ж. 1926 г.)
Подпис Harold Urey signature.svg
Харолд Юри в Общомедия

Харолд Клейтън Юри (на английски: Harold Clayton Urey) е американски химик и физикохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1934 г. „за откриването на тежкия водород – деутерий, използван за получаването на тежка вода, както и като индикатор на биохимичните реакции в живите тъкани“.

Открива деутерия през 1932 г. Автор е на научни трудове по химия и делене на изотопите, геохимия и космохимия, астрофизика, проблеми на възникването на живота.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 април 1893 година в Уолкертън, щата Индиана, САЩ, в семейството на Самуел Клейтън Юри, свещеник и учител, и Кора Ребека (по баща Рейноул). Когато е на 6 години баща му умира и майка му се омъжва повторно.

През 1911 г. Юри завършва средно образование, записва се на тримесечни учителски курсове и две години преподава в селски училища в Индиана и Монтана. През 1914 постъпва в Монтанския университет в Мисула. Три години по-късно получава бакалавърска степен по природни науки и започва работа като химик-изследовател в компания във Филаделфия. През 1919 се завръща в Монтанския университет като преподавател по химия. След две години получава стипендия, която му позволява да стане аспирант химик в Калифорнийския университет, Бъркли. В университета негов научен ръководител е Гилбърт Люис, който поощрява Юри относно интереса му към връзките между физиката и химията.

След присъждане на докторска степен през 1923, Юри получава стипендия за научна дейност в Института по теоретична физика към Университета на Копенхаген в Дания. Там той усъвършенства знанията си по физика под ръководството на Нилс Бор и други водещи учени.

След завръщането си в САЩ през 1924, Юри работи в корпорация към Университета „Джонс Хопкинс“, където се занимава с проучване на молекулярната термодинамика и на структурата на молекулите, а също така и на оптическия спектър при поглъщането и излъчването на атомите.

През 1934 г. Юри става професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1939 до 1942 е заместник-декан на химическия факултет. От 1933 до 1940 г. е главен редактор на „Списание по физическа химия“ (Journal of Chemical Physics).

В началото на Втората световна война Юри и други американски учени изразяват опасението, че Нацистка Германия ще използва процеса на делене на ядрата (открит през 1939 г. от Ото Хан, Лизе Майтнер и Фриц Щрасман) за разработване на атомно оръжие. През 1942 правителството на САЩ, за да създаде атомна бомба, разработва проектът „Манхатън“. За неговото осъществяване е необходим способен да се разцепва уранов изотоп – уран-235. Юри оглавява разработката на начини за отделяне на този изотоп от по-разпространения уран-238.

През 1945 г. Юри напуска Колумбийския университет и става заслужил професор в Института за ядрени изследвания към Чикагския университет. През 1952 получава званието почетен професор. През цялото време Юри заедно с други учени предупреждава за опасностите, свързани с ядреното оръжие. Въпреки това, по-късно продължава разработката на водородната бомба, за изходно вещество на която служи открития от него деутерий.

През 1958 г. Юри става професор в Калифорнийския университет, Сан Диего и работи там до 1970, когато става почетен професор в оставка. През 60-те години убеждава правителството да обедини научните изследвания с американската космическа програма. Юри се интересува много от състава, произхода и релефа на Луната и успява да изследва образци от лунни породи, доставени от „Аполо“.

Умира на 5 януари 1981 година в Ла Хоя на 87-годишна възраст.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Нобелова награда за химия (1934);
  • медал на Американското химическо дружество (1934);
  • медал на Лондонското кралско дружество (1940);
  • медал на Института „Франклин“ (1934);
  • медал за заслуги на правителството на САЩ (1946);
  • награда от Колумбийския университет (1961);
  • златен медал на Лондонското кралско астрономическо дружество (1966);
  • медала на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката (1971);
  • медал на Американското химическо дружество (1973).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Silverstein, Alvin, Silverstein, Virginia B.. Harold Urey: the Man who Explored from Earth to Moon. New York: J. Day, 1970. OCLC 115279.
  • Hewlett, Richard G., Anderson, Oscar E.. The New World, 1939 – 1946. University Park, Pennsylvania State University Press, 1962. ISBN 0-520-07186-7. OCLC 637004643. Посетен на March 26, 2013.
  • Arnold, James R, и др. Harold Clayton Urey 1893 – 1981. // Biographical Memoirs. National Academy of Sciences, 1995. с. pp. 363 – 411.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]