Лавослав Ружичка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лавослав Ружичка
Lavoslav Ružička

Роден
Починал
Научна дейност
Област биохимия
Образование Технологичен институт Карлсруе
Учил при Херман Щаудингер
Работил в Швейцарско висше техническо училище в Цюрих
Известен с терпен
Награди Нобелова награда за химия (1939)
Лавослав Ружичка в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Лавослав (Леополд) Ружичка (на хърватски: Lavoslav (Leopold) Ružička) е хърватско-швейцарски учен, който заедно с Адолф Бутенант печели Нобелова награда за химия през 1939 г.[1] През по-голямата част от живота си работи в Швейцария. Има осем доктората хонорис кауза по наука, медицина и право, седем награди и медала и 24 почетни членства в химични, биохимични и други научни дружества.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ружичка е роден във Вуковар, Кралство Хърватия и Славония, тогава в границите на Австро-Унгария. Семейството му е представено главно от занаятчии и земеделци от хърватски произход. Единият от прадядовците му е чех, а друг от прадядовците му е австриец.[1]

Ружичка ходи на средно училище в Осиек, където учи класически науки. Той променя първоначалната си идея да стане свещеник и вместо това започва да изучава технически дисциплини. Избира химията, вероятно надявайки се да получи работно място в новосъздадената захарна рафинерия в Осиек.

Поради трудностите на ежедневния и политически живот, той напуска града и заминава да учи в Технологичния институт в Карлсруе, Германия. Той е добър студент в областите, от които се интересува и за които смята, че ще са му нужни в бъдещето, а по-конкретно – органичната химия. Поради тази причина, неговият преподавател по физикохимия Фриц Хабер (нобелов лауреат през 1918 г.) се противопоставя на неговата академична степен summa cum laude („с най-високи почести“). Въпреки това, в хода на образованието си, Ружичка установява прекрасни отношения с Херман Щаудингер (нобелов лауреат през 1953 г.). Учейки в департамента на Щаудингер, той получава докторска степен през 1910 г. След това се премества в Цюрих, където работи като асистент на Щаудингер.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първите си трудове Ружичка съставя на тема химия и естествени съединения. Той се занимава с тази научна област през остатъка от живота си. Той проучва съставките на инсектицид, използван срещу далматинските насекоми и извличан от пиретрини. По този начин той се запознава с химията на терпена, ароматно масло с растителен произход, представляващо интерес за парфюмерийната индустрия.

През 1916 – 1917 г. той получава подкрепата на най-стария производител на парфюми в света, Haarmann & Reimer. С експертиза в областта на терпена, той става старши преподавател през 1918 г., а през 1923 г. е вече почетен професор в Швейцарското висше техническо училище и университета в Цюрих. Там, с група докторанти, той доказва структурата на съединенията мускон и циветон, макроциклични кетонни аромати, добивани от кабарги.[2] Това се първите естествени продукти, за които е показано, че имат пръстени с повече от шест атома, като Ружичка загатва, че циветонът може да има до 17-членен пръстен.[3] През 1904 г. мусконът е изолиран,[4] но не е идентифициран като 3-метилциклопентадеканон,[5] преди Ружичка да подозре наличието на макроцикъл, след като е характеризирал циветона. Той разработва метод за синтезиране на макроцикли,[6] който демонстрира чрез приготвянето на циветон през 1927 г.[7][8]

През 1921 г. женевският парфюмериен производител Chuit & Naef му предлага сътрудничество. Работейки с компанията, Ружичка постига финансова независимост, но не толкова голяма, колкото желае, затова напуска Цюрих, за да работи за базелската Ciba. През 1927 г. той поема директорското място по органична химия в Утрехтския университет в Нидерландия. Той остава в страната за три години, след което се завръща в Швейцария, чиято химическа промишленост е по-развита.

Завърнал се в Швейцарското висше техническо училище в Цюрих, той става професор по органична химия и се отдава на най-успешния период от професионалната си кариера. Той разширява кръгозора на изследванията си, добавяйки химията на още терпени и стероиди. След като успешно синтезира полови хормони (андростерон и тестостерон), неговата лаборатория става световен център на органичната химия.

През 1939 г. печели Нобелова награда за химия заедно с Адолф Бутенант.[1] През 1940 г. е поканен от Хърватската химична асоциация, за която изнася лекция пред претъпкана зала със съмишленици. Тема на лекцията е „От далматинския инсектицид до половите хормони“. В същата година става чуждестранен член на Кралската академия на науките и изкуствата на Нидерландия.[9] През Втората световна война той губи някои от най-добрите си сътрудници, но възстановява лабораторията си с нови, млади и обещаващи хора. Сред тях е и младият учен и бъдещ нобелов лауреат Владимир Прелог. С новите хора идват нови идеи и нови полета за изследване.

След 1950 г. Ружичка възобновява химичните си изследвания. Той се обръща към биохимията, проблемите на еволюцията и зараждането на живота и особено към биогенезата на терпена. Той публикува хипотезата си, че въглеродният скелет на терпена е съставен от правилно и неправилно свързани клетки изопрен, което е и кулминацията на научната му кариера.[10] Пенсионира се през 1957 г., като прехвърля ръководството на лабораторията на Прелог.

Ружичка прави значителни усилия срещу проблемите в образованието. Той настоява за по-добра организацията на академичното образование и научната работа в новообразуваната Социалистическа федеративна република Югославия и основава Швейцарско-югославското дружество. Ружичка става почетен академик на тогавашната Хърватска академия на науките и изкуствата в Загреб. В Швейцария, на негово име е учредена награда за химия, връчвана на млади химици. В родния му Вуковар е открит музей в негова чест през 1977 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Ружичка се жени два пъти: за Анна Хаусман през 1912 г. и за Гертруд Аклин през 1951 г.[1] Умира в Мемерн (село на брега на Боденското езеро), Швейцария.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Leopold Ružička Biography. // nobelprize.org. Nobel Foundation, 1939. Посетен на 6 юли 2017.
  2. Sell, Charles S.. Ingredients for the Modern Perfumery Industry. // The Chemistry of Fragrances. 1st. Royal Society of Chemistry, 1999. ISBN 9780854045280. с. 51 – 124.
  3. Ružička, Leopold. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes I. Über die Konstitution des Zibetons. // Helv. Chim. Acta 9 (1). 1926. DOI:10.1002/hlca.19260090129. с. 230 – 248.
  4. Pybus, David H.. The History of Aroma Chemistry and Perfume. // The Chemistry of Fragrances: From Perfumer to Consumer. 2nd. Royal Society of Chemistry, 2006. ISBN 9780854048243. с. 3 – 23.
  5. Ružička, Leopold. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes VII. Über die Konstitution des Muscons. // Helv. Chim. Acta 9 (1). 1926. DOI:10.1002/hlca.19260090197. с. 715 – 729.
  6. Ružička, L. и др. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes II. Synthese der carbocyclischen Ketone vom Zehner – bis zum Achtzehnerring. // Helv. Chim. Acta 9 (1). 1926. DOI:10.1002/hlca.19260090130. с. 249 – 264.
  7. Agrawal, O. P.. Alicyclic Compounds (Sections 7.11 to 7.13). // Organic Chemistry – Reactions and Reagents. 46th. Krishna Prakashan Media, 2009. ISBN 9788187224655. с. 237 – 246.
  8. Ružička, L. и др. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes IX. Über den Abbau von Zibeton, Zibetol und Zibetan. // Helv. Chim. Acta 10 (1). 1927. DOI:10.1002/hlca.19270100188. с. 695 – 706.
  9. Leopold Stephan Ruzicka (1887 – 1976). // KNAW Past Members. Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Посетен на 4 август 2015.
  10. Ružička, Leopold. The isoprene rule and the biogenesis of terpenic compounds. // Cellular and Molecular Life Sciences 9 (10). 1953. DOI:10.1007/BF02167631. с. 357 – 367.