Алексей Екимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексей Екимов
Алексе́й Ива́нович Еки́мов
Роден
НаградиДържавна награда на СССР (1976)
Нобелова награда за химия (2023)[1][2]
Научна дейност
Работил вЕкол политекник
Институти Макс Планк
Алексей Екимов в Общомедия

Алексей Екимов (на руски: Алексей Екимов) е руски[3] физик на твърдото тяло и пионер в изследването на наноматериалите. Той открива полупроводниковите нанокристали, известни като квантови точки през 1981 г., докато работи в Държавния оптичен институт „Вавилов“, Санкт Петербург.[4][5][6] През 2023 г. е удостоен с Нобелова награда за химия за това откритие.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екимов е роден през 1945 г. в Съветския съюз. През 1967 г. завършва Физическия факултет на Ленинградския държавен университет. Той получава докторска степен по физика в Института „Йофе“ на Руската академия на науките през 1974 г.

След дипломирането си Екимов се премества в Държавния оптичен институт „Вавилов“, където продължава изследванията си.[6] Той започва да изучава стъкла, активирани с полупроводници, известни като стъкла на Шот, и разработва теории, за да обясни цвета им.[7] На рентген[7] се вижда, че когато стъклата се нагряват и след това охлаждат, се образуват кристали от меден хлорид, създавайки сини цветове.[8] По-малките кристали произвеждат по-синьо стъкло.[8]

През 1981 г. Екимов, заедно с Алексей Онущенко, съобщават за откриването на квантови размерни ефекти в нанокристали на меден хлорид в стъкло,[9][10][11][12] феномен, известен сега като квантови точки. По време на престоя си в института Екимов допълнително изследва тези системи и съвместно с Александър Ефрос развива теорията за квантовото ограничение.[7][13][14][15]

От 1999 г. Екимов живее и работи в САЩ като изследовател за „Нанокристалс Технолоджи“, компания, базирана в щата Ню Йорк.[16][17]

Почести и награди[редактиране | редактиране на кода]

През 1975 г. Екимов е удостоен с Държавната награда на СССР за наука и инженерство за работата си върху ориентацията на спина на електроните в полупроводниците.[6]

Екимов, Луис Брус и Мунги Бауенди са носителите на Нобеловата награда за химия за 2023 г. „за откриването и синтеза на квантовите точки“.[17]

Избрани публикации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.nobelprize.org
  2. ↑ Alexei Ekimov Facts // Посетен на 4 октомври 2023 г.
  3. ↑ Edwards, Christian. Nobel Prize awarded for discovery of quantum dots that changed everything from TV displays to cancer imaging // CNN, 4 October 2023.
  4. ↑ Екимов А.И., Онущенко А.А. Квантовый размерный эффект в трехмерных микрокристаллах полупроводников // Письма в ЖЭТФ 34. 1981. с. 363–366. Архивиран от оригинала на 16 December 2014.
  5. ↑ Russian-Born Quantum Dot Pioneer Ekimov Wins Nobel Prize in Chemistry // The Moscow Times. Посетен на 2023-10-06. (на английски)
  6. ↑ а б в Alexei Ekimov | Biography, Nobel Prize, Quantum Dots, & Facts | Britannica // www.britannica.com. Посетен на 2023-10-11. (на английски)
  7. ↑ а б в Robinson2023-10-11T17:50:00+01:00, Julia. The quantum dot story // Chemistry World. Посетен на 2023-10-20. (на английски)
  8. ↑ а б Bubola, Emma. Nobel Prize in Chemistry Awarded to 3 Scientists for Exploring the Nanoworld // The New York Times. Oct 4, 2023.
  9. ↑ Sanderson, Katharine и др. Tiny ‘quantum dot’ particles win chemistry Nobel // Nature 622 (7982). 4 October 2023. DOI:10.1038/d41586-023-03048-9. с. 227–228.
  10. ↑ Gramling, Carolyn. The development of quantum dots wins the 2023 Nobel prize in chemistry // Science News. 4 October 2023.
  11. ↑ Clery, Daniel. Creators of quantum dots, used in TV displays and cell studies, win chemistry Nobel // Science. 4 Oct 2023.
  12. ↑ Ekimov, A. I. и др. Quantum size effect in three-dimensional microscopic semiconductor crystals // Soviet Journal of Experimental and Theoretical Physics Letters 34. 1981-09-01. с. 345.
  13. ↑ Efros, Alexander L. и др. Nanocrystal Quantum Dots: From Discovery to Modern Development // ACS Nano 15 (4). 27 April 2021. DOI:10.1021/acsnano.1c01399. с. 6192–6210.
  14. ↑ Ekimov, A. I. и др. Size quantization of excitons and determination of the parameters of their energy spectrum in CuCl // Soviet Journal of Experimental and Theoretical Physics 61. 1985-04-01. с. 891.
  15. ↑ Efros, Al. L. и др. The Electronic Structure of Semiconductor Nanocrystals // Annual Review of Materials Science 30 (1). 2000. DOI:10.1146/annurev.matsci.30.1.475. с. 475–521.
  16. ↑ Devlin, Hannah. Scientists share Nobel prize in chemistry for quantum dots discovery // The Guardian. 2023-10-04. Посетен на 2023-10-06.
  17. ↑ а б Bubola, Emma. Nobel Prize in Chemistry Awarded to 3 Scientists for Work With Quantum Dots // The New York Times. 4 October 2023. Посетен на 4 October 2023.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexey Ekimov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алексей_Екимов&oldid=12139616“.