Брайън Кобилка
| Брайън Кобилка Brian Kobilka | |
| американски учен | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | католицизъм[1] |
| Учил в | Йейлски университет Вашингтонски университет в Сейнт Луис |
| Работил в | Университет Дюк Станфордски университет (1 декември 1989)[2] |
| Научна дейност | |
| Област | кристалография |
| Учил при | Робърт Лефковиц |
| Награди | Нобелова награда за химия (2012) |
| Семейство | |
| Съпруга | Тун Сун Тиан |
| Деца | 2 |
| Брайън Кобилка в Общомедия | |
Брайън Кент Кобилка (на английски: Brian Kent Kobilka) е американски физиолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 2012 г. заедно с Робърт Лефковиц за откритията, които разкриват начина на действие на G протеин-свързаните рецептори. Преподава молекулярна и клетъчна физиология в училището по медицина към Станфордския университет.
Ранен живот и образование
[редактиране | редактиране на кода]Кобилка е роден на 30 май 1955 г. в Литъл Фолс в семейството на хлебопекари от пруско потекло.[3][4] Там той посещава основното училище Сейнт Мери.[5] След това завършва средното училище в града. Получава бакалавърска степен по биология и химия от университета на Минесота Дълют, а по-късно става доктор по медицина от Йейлския университет. След като завършва квалификацията си по вътрешни болести от медицинското училище към Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури, Кобилка работи като постдокторантски изследовател при Робърт Лефковиц в университета „Дюк“, където започва работа по клонирането на бета-2 адренорецептор. През 1989 г. се премества в Станфордския университет.[6]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Кобилка става известен с изследванията си върху структурата и активността на G протеин-свързаните рецептори (GPCR). Лабораторията на Кобилка определя молекулярната структура на бета-2 адренорецептора.[7][8][9][10] Това постижение е често цитирано от други учени, тъй като GPCR са важни мишени за фармацевтичните терапевти, но са ужасно трудни за работа с рентгенова кристалография.[11] Преди това, родопсинът е единственият GPCR, чиято структура е определена с добра резолюция. Структурата на бета-2 адренорецептора скоро е последвана от определянето на молекулярната структура на още няколко GPCR.[12]
През 2011 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 2012 г. е награден с Нобелова награда за химия.[13][14] Той е съучредител на биотехнологичната компания ConfometRx.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Nikki Rajala. Catholic scientist at Stanford shares Nobel Prize for work in chemistry // 24 май 2013 г.
- ↑ pub.orcid.org // Посетен на 10 януари 2021 г.
- ↑ Franklyn A. Kobilka, 83 // ECM Publishers, Inc, 16 март 2004. Архивиран от оригинала на 9 декември 2012. Посетен на 16 януари 2013.
- ↑ Little Falls bakery helps deliver a sweet reward: Nobel Prize // StarTribune, 11 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2012. Посетен на 16 януари 2013.
- ↑ Catholic scientist at Stanford shares Nobel Prize for work in chemistry // Catholic News Service, 23 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2013. Посетен на 19 януари 2013.
- ↑ The state of GPCR research in 2004: Nature Reviews Drug Discovery // Nature Reviews Drug Discovery 3 (7). Nature, 2004. DOI:10.1038/nrd1458. с. 577 – 626. Посетен на 19 януари 2013.
- ↑ Cell Insights Could Bring Better Drugs // Forbes. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2011. Посетен на 23 януари 2013.
- ↑ Crystal structure of the human β2-adrenergic G-protein-coupled receptor // Nature 450 (7168). 2007. DOI:10.1038/nature06325. с. 383 – 7.
- ↑ High Resolution Crystal Structure of an Engineered Human β2-Adrenergic G protein-Coupled Receptor // Science 318 (5854). 2007. DOI:10.1126/science.1150577. с. 1258 – 65.
- ↑ GPCR engineering yields high-resolution structural insights into β2-adrenergic receptor function // Science 318 (5854). 2007. DOI:10.1126/science.1150609. с. 1266 – 73.
- ↑ ScienceWatch.com:Interview with Brian Kobilka // Архивиран от оригинала на 8 май 2010. Посетен на 16 октомври 2008.
- ↑ Hanson, M. A. и др. Discovery of New GPCR Biology: One Receptor Structure at a Time // Structure 17 (1). 2009. DOI:10.1016/j.str.2008.12.003. с. 8 – 14.
- ↑ Hotz, Robert Lee. U.S. Scientists Win Chemistry Nobel // The Wall Street Journal Online, 10 октомври 2012. Посетен на 10 октомври 2012.
- ↑ Americans Robert Lefkowitz and Brian Kobilka win 2012 Nobel Prize in chemistry // Daily News, 10 октомври 2012. Посетен на 11 октомври 2012.
|
