Брайън Кобилка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Брайън Кобилка
Brian Kobilka
американски учен

Роден
30 май 1955 г. (67 г.)

Религия католицизъм[1]
Учил в Йейлски университет
Вашингтонски университет в Сейнт Луис
Награди Нобелова награда за химия (2012)[2][3]
Научна дейност
Област кристалография
Учил при Робърт Лефковиц
Работил в Станфордски университет
Университет „Дюк“
Награди Нобелова награда за химия (2012)
Семейство
Съпруга Тун Сун Тиан
Деца 2
Брайън Кобилка в Общомедия

Брайън Кент Кобилка (на английски: Brian Kent Kobilka) е американски физиолог, лауреат на Нобелова награда за химия от 2012 г. заедно с Робърт Лефковиц за откритията, които разкриват начина на действие на G протеин-свързаните рецептори. Преподава молекулярна и клетъчна физиология в училището по медицина към Станфордския университет.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Кобилка е роден на 30 май 1955 г. в Литъл Фолс в семейството на хлебопекари от пруско потекло.[4][5] Там той посещава основното училище Сейнт Мери.[6] След това завършва средното училище в града. Получава бакалавърска степен по биология и химия от университета на Минесота Дълют, а по-късно става доктор по медицина от Йейлския университет. След като завършва квалификацията си по вътрешни болести от медицинското училище към Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури, Кобилка работи като постдокторантски изследовател при Робърт Лефковиц в университета „Дюк“, където започва работа по клонирането на бета-2 адренорецептор. През 1989 г. се премества в Станфордския университет.[7]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Кобилка става известен с изследванията си върху структурата и активността на G протеин-свързаните рецептори (GPCR). Лабораторията на Кобилка определя молекулярната структура на бета-2 адренорецептора.[8][9][10][11] Това постижение е често цитирано от други учени, тъй като GPCR са важни мишени за фармацевтичните терапевти, но са ужасно трудни за работа с рентгенова кристалография.[12] Преди това, родопсинът е единственият GPCR, чиято структура е определена с добра резолюция. Структурата на бета-2 адренорецептора скоро е последвана от определянето на молекулярната структура на още няколко GPCR.[13]

През 2011 г. е избран за член на Националната академия на науките на САЩ, а през 2012 г. е награден с Нобелова награда за химия.[14][15] Той е съучредител на биотехнологичната компания ConfometRx.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Catholic scientist at Stanford shares Nobel Prize for work in chemistry, Низ с името на автора: Nikki Rajala, Дата на публикуване: 24 май 2013 г..
  2. а б The Nobel Prize in Chemistry 2012. // Посетен на 1 януари 2021 г.. (на английски)
  3. а б Table showing prize amounts. // Посетен на 1 януари 2021 г.. (на английски)
  4. Franklyn A. Kobilka, 83. // ECM Publishers, Inc, 16 март 2004. Архивиран от оригинала на 9 декември 2012. Посетен на 16 януари 2013. Архив на оригинала от 2012-12-09 в archive.today
  5. Little Falls bakery helps deliver a sweet reward: Nobel Prize. // StarTribune, 11 октомври 2012. Посетен на 16 януари 2013.
  6. Catholic scientist at Stanford shares Nobel Prize for work in chemistry. // Catholic News Service, 23 октомври 2012. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2013. Посетен на 19 януари 2013.
  7. The state of GPCR research in 2004: Nature Reviews Drug Discovery. // Nature Reviews Drug Discovery 3 (7). Nature, 2004. DOI:10.1038/nrd1458. с. 577 – 626. Посетен на 19 януари 2013.
  8. Cell Insights Could Bring Better Drugs. // Forbes. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2011. Посетен на 23 януари 2013.
  9. Crystal structure of the human β2-adrenergic G-protein-coupled receptor. // Nature 450 (7168). 2007. DOI:10.1038/nature06325. с. 383 – 7.
  10. High Resolution Crystal Structure of an Engineered Human β2-Adrenergic G protein-Coupled Receptor. // Science 318 (5854). 2007. DOI:10.1126/science.1150577. с. 1258 – 65.
  11. GPCR engineering yields high-resolution structural insights into β2-adrenergic receptor function. // Science 318 (5854). 2007. DOI:10.1126/science.1150609. с. 1266 – 73.
  12. ScienceWatch.com: Interview with Brian Kobilka. // Архивиран от оригинала на 8 май 2010. Посетен на 16 октомври 2008.
  13. Hanson, M. A. и др. Discovery of New GPCR Biology: One Receptor Structure at a Time. // Structure 17 (1). 2009. DOI:10.1016/j.str.2008.12.003. с. 8 – 14.
  14. Hotz, Robert Lee. U.S. Scientists Win Chemistry Nobel. // The Wall Street Journal Online, 10 октомври 2012. Посетен на 10 октомври 2012.
  15. Americans Robert Lefkowitz and Brian Kobilka win 2012 Nobel Prize in chemistry. // Daily News, 10 октомври 2012. Посетен на 11 октомври 2012.