Твърдост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Твърдост е свойството на материала да се съпротивлява на проникването в него на друго, по-твърдо тяло индентор.

Твърдостта се определя като отношение на големината на натоварването към площта или обема на оставения от индентора отпечатък. Съществуват повърхностна и обемна твърдост:

  • повърхностна твърдост — на натоварването към площта на отпечатъка;
  • обемна твърдост — на натоварването към обема на отпечатъка.

Метали[редактиране | редактиране на кода]

Под (твърдост) се разбира съпротивлението на метала срещу деформация от проникването на по твърдо, с определени форма и размери тяло, наречено (индентор). Определя се на заготовки, на окончателни детайли, инструменти без да се разрушават и повреждат. Може да се определя не само при стайна температура, но и при повишена и висока температура, което е важна характеристика за топлоустойчивостта на сплавите. Има 3 метода за измерване на твърдост: метод на Бринел, Рокуел и на Викерс.

Минерали[редактиране | редактиране на кода]

Ска̀лата на Моос е ска̀ла за определяне на относителната твърдост на минералите. Създадена е от Фридрих Моос през 1812 г. В нея 10 еталонни минерала са подредени според способността на всеки да драска стоящите пред него и да бъде драскан от стоящите след него в скалата.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Твёрдость“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.