Торбести къртици
| Торбести къртици | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Голяма торбеста къртица (N. typhlops) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Торбести къртици в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Торбестите къртици (Notoryctemorphia) са малък разред торбести бозайници, срещащи се на континента Австралия. Представен е само от два вида, обединени в един род Notoryctes на семейство Notoryctidae, а именно:
- Notoryctes typhlops, Голяма торбеста къртица
- Notoryctes caurinus, Малка торбеста къртица
Двата вида се различават основно по размера на тялото си и дребни морфологични особености. Макар че, торбестите къртици са били известни отдавна за местните аборигени, за учените те придобиват известност едва през 1888 г., когато животновъд от Северната територия случайно открива спящо под храст животинче.
Екологични характеристики и произход
[редактиране | редактиране на кода]Торбестите къртици са единствените торбести животни, които живеят и се хранят под земята. По външен вид и начин на живот те значително наподобяват на африканските златни къртици от семейство Chrysochloridae. Това е пример за конвергентна еволюция, защото тези животни не са родствени. В Австралия същинските къртици не са разпространени и торбестите заемат тази екологична ниша на там.
Филогенетичните им връзки с останалите торбести животни са неясни. Молекулярните изследвания, проведени през 1980-те са показали, че те нямат близки връзки с други групи съвременни торбести (макар че някои морфологични особености говорят за далечно родство на торбестите къртици с бандикутите) и са се обособили твърде рано – поне преди 50 млн. години. През 1985 г. са открити кости на торбести къртици във варовикови отложения в Куинсланд. Същите са датирани към епохата миоцен, когато климатът в района е бил значително по-влажен от този на обитаваните сега от тях райони; затова се предполага, че торбестите къртици са били приспособени за ровене под килима от листа в дъждовните тропически гори.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Устройство
[редактиране | редактиране на кода]Космената покривка на торбестите къртици е къса, мека и гъста. Цветът и варира от бял до розово-кафяв и златист. Червеникавият ѝ оттенък се дължи на желязото, на което е богата австралийската пустиня. Марсупиумът (кожената торбичка, служеща на торбестото животно за отглеждане на потомството му) при торбестите къртици е малък и отворен назад, с което се възпрепятства напълването му с пясък. Непълна преграда го разделя на два сака – всеки с по едно сукално зърно. Представителите и на двата вида имат силно и закръглено тяло (с дължина 15 – 18 cm и тегло 40 – 70 g.), което завършва с къса и твърда опашка (12 – 26 mm). Крайниците им са къси и с по пет пръста, идеално приспособени за риене. Ноктите на III и IV пръст при предните са големи и триъгълни. На задните крака ноктите са уплътнени, а краката са приспособени да избутват назад изровената маса.
Шията на животното е къса и здрава, което се дължи на срастването на 5 от седемте шийни прешлена.[1] Главата на австралийските къртици е къса и конусовидна. На горната страна на носа е разположен жълт рогов щит, позволяващ на къртицата да разравя пясъка с муцунката си без да си наранява кожата. Ноздрите ѝ са малки, очите – също (с 1 mm в диаметър и скрити под кожата), а в тях липсват леща и зеница, а очният нерв е рудиментарен. За сметка на това са силно развити каналите на слъзните жлези, чиито секрет промива носната кухина и я предпазва от замърсяване. Животно няма и ушни раковини, но под меката си козина има тесни (около 2 mm) слухови отвори. Зъбната формула на торбестите къртици е:
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Торбестите къртици живеят въобще около 1,5 година, но в плен не оцеляват дълго, а в природата трудно се откриват, поради което и двата вида са слабо проучени. Числеността на им е неизвестна. Предполага се, че те страдат от нападения на подивели домашни котки, на лисици и на кучета-динго, а също така и от уплътняване на почвата под въздействие на тежестта на домашния добитък и на движенията на автомобилите.
Торбестите къртици водят единичен начин на живот, доста активни денем и нощем, прекарвайки по-голямата си част от денонощието в търсене на храна. Те обитават пясъчни пустини в северните и централните части на Австралия (в щатите Западна Австралия, Северна територия и западните части на Южна Австралия). Предпочитат райони с пустинни и крайбрежни дюни. Рядко (предимно след дъжд) се срещат и на повърхността на земята, но по принцип живеят под нея. Могат да се хранят и в двете зони. В менюто им влизат предимно червеи, насекоми и техните личинки.
Начинът им на придвижване в мекия пясък наподобява на плуване и се осъществява изумително бързо. Те се движат обикновено на малка дълбочина – едва на около 8 cm под повърхността и много рядко на дълбочина повече от 2,5 m. В пясъка не остава тунел, но на повърхността над него се образува характерна следа. Извън размножителния сезон торбестите къртици не ровят земята надълбоко. За самото им размножаване не се знае почти нищо друго. Малко преди да родят възрастните изкопават дълбоки постоянни дупки в земята. Разделението на кожената торба (марсупиума) на два отсека говори, че вероятно раждат или отглеждат по 2 малки.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gordon, Greg. The Encyclopedia of Mammals. New York, Facts on File, 1984. ISBN 0-87196-871-1. с. 842.