Карбамид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Урея)
Jump to navigation Jump to search
Карбамид
Карбамид
Обща информация
Систематично име Карбамид
Други имена Карбонилдиамид

Диамид

Урея

Пиагран

Молекулна формула CH4N2O
SMILES
Моларна маса 60,06 g/mol
Външен вид кристали
CAS номер [57-13-6]
Свойства
Плътност и фаза 1,3230 g.cm−3, твърда
Разтворимост във вода 1000 g·l−1 (20 °C)
В етанол 50 g·l−1 (20 °C)
Точка на топене 132.5 – 134.5 °C
Точка на кипене
Киселинност (pKa)
Вискозитет
Диполен момент
Опасности
Основни опасности ?
Точка на възпламеняване
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Фазово поведение
Твърдо състояние, течност, газ
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Сродни съединения
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Карбамид (също урея или карбонилдиамид; да не се бърка с пикочна киселина) е органично съединение, краен продукт на обмяната на веществата при много животни, получен при разграждането на азотните съединения (напр. аминокиселини). Отделя се чрез урината. Чистият карбамид е бяло кристално вещество със слаб мирис на амоняк.

История[редактиране | редактиране на кода]

модел на карбамида.

Карбамидът е първото синтетично получено органично съединение. Открит е през 1773 г. от Hilaire Rouelle. През 1828 г. е синтезиран за първи път от Фридрих Вьолер (на немски Friedrich Wöhler) при реакция на калиев цианат и амониев сулфат[1]:

Urea Synthesis Woehler.png

Това противоречало на тогавашното схващане, че органичните съединения могат да се синтезират само от живи същества чрез така наречената „жива сила“ (vis vitalis)[2]. Това поставя началото на органичната химия.

Физиология[редактиране | редактиране на кода]

Карбамид се получава при белтъчната обмяна на веществата. За да се избегне отделянето на амоняк (NH3) при разграждането на белтъците, техните аминогрупи се свързват в черния дроб към безвредната молекула на карбамида.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Поради високото си съдържание на азот (46%), карбамидът е най-значимият азотен тор в световен мащаб.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

SynthesisBiuret.png

Индустриален синтез[редактиране | редактиране на кода]

Карбамидът се произвежда индустриално в големи количества, около 100 t/годишно.[3] Например през 2004 г. в света са произведени 127 млн. тона карбамид.

Уравнения:

от амоняк и въглероден диоксид се получава амониев карбамат.
амониевия карбамат се разпада до карбамид и вода.

Това е т. нар. процес на Бош—Майзер (Bosch—Meiser), разработен през 1922 г. Сумарният топлинен ефект е положителен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kyriacos Nicolaou, Montagnon, „Molecules That Changed The World“, Wiley-VCH, isbn = 978-3-527-30983-2
  2. Galatzer-Levy, R. M. (1976) „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ Ann Psychoanal 4:41 – 61 [1]
  3. Galatzer-Levy, R. M. (1976) „Psychic Energy, A Historical Perspective.“ Ann Psychoanal 4:41-61 [2]