Лютеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българска лютеница

Лютеницата е хранителен продукт, вид доматен сос, традиционен за българската кухня.

Приготвя се от смлени, обикновено печени чушки, доматено пюре, кромид лук, моркови, патладжан и подправки. Чушките са основната съставка на лютеницата, които придават и характерния ѝ червен цвят. Лютеницата съдържа още мазнина (олио), а сред подправките най-важни са кимионът, лютите чушки и чесънът, на които тя дължи пикантния си вкус, а и името си. В редки случаи рецептата за лютеница може да съдържа и картофи.

Продуктите за лютеницата се изчистват добре, чушките се пекат, обелват и нарязват на ситно, доматите се настъргват и всичко се смила в месомелачка, слагат се подправки, след което сместа се запържва с мазнината. Гъстотата се счита за добра след като при бъркане с дървена лъжица остане следа на дъното на тавата. Слага се в буркани и така приготвената в домашни условия консервирана лютеница може да се съхранява дълго време. Лютеницата се произвежда и в индустриални условия, като обикновено е значително по-ситно смляна, не е пържена и съдържа добавки като нишесте и други заместители.

Може да се консумира намазана на филия хляб и поръсена с натрошено сирене, или като гарнитура към скара, картофи, ориз или тестени изделия. С лютеница се прави традиционна българска салата с лук или смесена с варен боб.

Вижте също[редактиране | edit source]