Лютеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лютеница

Лютеницата (на български: лютеница, на сръбски: љутеница, на македонска литературна норма: лутеница) е хранителен продукт, подправена зеленчукова салата (паста, сос), традиционна за българската кухня.

Приготвя се от смлени, обикновено печени червени чушки, домати, кромид лук, моркови, подправки. Чушките са основната съставка на лютеницата, които придават и характерния ѝ червен цвят. Лютеницата съдържа още мазнина (олио), а сред подправките най-важни са кимионът, лютите чушки и чесънът, на които тя дължи пикантния си вкус, а и името си.

Продуктите за лютеницата се изчистват добре, чушките се пекат, обелват и нарязват на ситно, доматите се настъргват и всичко се смила в месомелачка, слагат се подправки, след което сместа се запържва с мазнината. Гъстотата се счита за добра след като при бъркане с дървена лъжица остане следа на дъното на тавата. Слага се в буркани и така приготвената в домашни условия консервирана лютеница може да се съхранява дълго време. Лютеницата се произвежда и в индустриални условия, като обикновено е значително по-ситно смляна, не е пържена и съдържа добавки като нишесте и други заместители.

Може да се консумира намазана на филия хляб и поръсена с натрошено сирене, или като гарнитура към скара, картофи, ориз или тестени изделия. С лютеница се прави традиционна българска салата с лук или смесена с варен боб.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]