Айрян
| Айрян | |
|---|---|
Свеж айрян
|
|
| Информация | |
| Тип | безалколона млечна напитка |
| Произход | Азия |
| Цвят | бял |
| Аромат | млечен |
| Съставки | кисело мляко, вода, сол |
| Начин на сервиране | студен |
| Свързани продукти | Мътеница |
| Айрян в Общомедия | |
Айрян или айран[1] е безалкохолна, напитка, направена от кисело мляко, разредено с вода.
Не винаги се сервира леко подсолена на вкус. Може да се подправи допълнително с черен пипер, хималайска сол, маточина, мента или босилек. Използва се резливо и мазно кисело мляко над 4%, или обикновено кисело мляко, смесено със сметана и лимонов сок.
Днес, според стандарта за производители, изготвен от Министерство на земеделието и храните: „наименованието „айран“ се използва за течен млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация, с добавка на вода под 50 % и с добавена сол и съдържание на сол около 0,8 %.“[2]
Основната Рецепта е от: кисело мляко и вода в пропорция 1:1 и сол на вкус. Айрянът се произвежда и в заводи на хранителната промишленост, като се продава готов в търговската мрежа. Напитката се сервира студена и е подходяща за горещите летни дни, както и за хора с ниско кръвно налягане.
Съгласно технологията на производство в предприятия за млекопреработка, айрянът се приготвя от обезмаслено краве мляко с масленост 0,1% и киселинност 19°T. След пастьоризация млякото се охлажда до 42 – 43°C и се прибавя закваска. След получаване на плътен коагулум млякото се хомогенизира добре до течна консистенция.[3]
В индийската кухня Аюрведа, разделът с кисело мляко има напитка ласи, която е в сладък и солен вариант, също с различни подправки.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ В правописния речник на БАН от 1995 г. думата е айран, но според изданието от 2004 г. е айрян. Освен това айрян е дублетна форма на айран според Пашов, Петър и др. Правоговорен и правописен речник на българския език. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. ISBN 954-07-1668-3. с. 1208.
- ↑ Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти. // Посетен на 2012-11-20.
- ↑ Захариев, Динчева (199,), с. 123-124
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ц. Захариев, Е. Динчева, „Ветеринарно-санитарна експертиза на хранителните продукти от животински произход“, том ІІ
