Мекица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мекици и конфитюр
Приготвяне на Лангош.

Мекицата е традиционно българско ястие. Представлява вид тестено изделие, което се приготвя от предварително замесено тесто, което след като „втаса“, т.е. набухне, се къса на малки топки, разстила се на кръгчета и се пържи в сгорещена мазнина.

Обикновено мекиците се сервират за закуска, поръсени с пудра захар или в добавка с конфитюр или сирене.

Рецепти и приготвяне[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват различни рецепти за мекици, като основните разлики са в набухвателя и млякото.

В Силистренско тестото се приготвя с кисело мляко и сода за хляб, и се оставя за отлежи за 30 минути докато бухне.

В рецепта от с. Пъстрен, Старозагорско, мекиците се правят с мая и кисело мляко, а в Айтос – с мая и прясно мляко. Когато се правят с мая, тя първо трябва да се размие на кашичка с малко вода и брашно и да втаса на топло. Препоръчва се оформянето на мекиците за пържене да става с мокри ръце.[1] Понякога натрошеното сирене може да се съдържа като плънка в тестото.

Унгарски вариант[редактиране | редактиране на кода]

В унгарската национална кухня съществува аналог, наричан Лангош (на унгарски: Lángos), който при поднасяне се сервира с добавени сосове (унгарска неподсладена сметана тайфьол и др.) и се поръсва богато с кашкавал (унгарски трапища), намазва се със смес от олио и чесън и др.[източник? (Поискан преди 196 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикикниги
В Уикикниги има на разположение:
  1. „Българска национална кухня“, Земиздат, София, 1983