Пастьоризация

Пастьоризацията е процес на загряване на продуктите с цел унищожаване на болестотворните организми: бактерии, вируси, едноклетъчни микроорганизми, плесени и дрожди. Процесът е наречен на откривателя си — френския учен Луи Пастьор. Първата пастьоризация е извършена от Луи Пастьор и Клод Бернар на 20 април 1862 г.
Чрез неколкократна пастьоризация (тиндализация, предложена от Джон Тиндал) е възможно да се получи напълно стерилен продукт. Тиндализацията се състои в нагряване на течността за около един час от три до пет пъти в едно денонощие. За това време спорите на бактериите, оживели при 100°С, се развиват и излезлите от тях вегетативни клетки загиват при следващото нагряване. Този метод се използва за стерилизиране на хранителни продукти.
Млечна пастьоризация
[редактиране | редактиране на кода]Има два метода за пастьоризиране на мляко: висока температура за кратко време или много висока температура за много кратко време. Първият метод се използва по-често; при него млякото се държи на 72°C за поне 15 секунди. При втория метод, известен като ултрапастьоризация (UHT), температурата е 138°C за поне 2 секунди.[1]
Обекти на пастьоризация
[редактиране | редактиране на кода]Продукти, които могат да бъдат пастьоризирани:
- мляко,
- вино,
- бира,
- плодов сок,
- сайдер,
- пчелен мед,
- яйца,
- спиртни напитки,
- някои месни консерви, като пастетите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Heat Treatments and Pasteurisation | MilkFacts.info // Архивиран от оригинала на 2007-06-05. Посетен на 2019-12-28.
|