VI велико народно събрание
Шестото велико народно събрание (VI ВНС) е българско велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистически режим чрез Димитровската конституция.[1] По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.
Изборите за VI ВНС се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното XXVI обикновено народно събрание. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии – 99.[1]
За председател на VI велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като обикновено народно събрание.[1] В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.
Председател и подпредседатели
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Коларов (1946 – 1947) – председател[2]
- Райко Дамянов (1947 – 1949) – председател
Подпредседатели
[редактиране | редактиране на кода]- Ради Найденов – подпредседател
- Георги Хаджигецов – подпредседател
- Димитър Ганев – подпредседател
- Атанас Атанасов – подпредседател
- Пенчо Костурков – подпредседател
- Петър Каменов – подпредседател, заменя Ради Драгнев
- Райко Дамянов – подпредседател, заменя Димитър Ганев
Председател на Президиума
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Списък на народните представители от Шесто велико народно събрание
- Национализация
- Закон за изповеданията
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 47-49.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X
|