Росен Босев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Росен Босев
български писател и журналист
Роден
Росен Асенов Босев
Починал
18 януари 1988 г. (41 г.)

Националност  България
Учил в Софийски университет
Литература
Жанрове разказ, роман, пътепис
Награди Южна пролет“ (1973)
„Васил Воденичарски“ (1973)
Годишната награда на СБП (1985)
Семейство
Съпруга Анета Сотирова (1969 – 1973; разведени)
Елена Димитрова
Деца 1

Росен Асенов Босев е български писател белетрист, автор на сатирична литература, журналист, син на детския писател Асен Босев. Баща е на журналиста Росен Босев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 април 1946 в София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а през 1970 г. – Българска филология в Софийския университет. Още от студентската скамейка сътрудничи на столични вестници и списания.

Работи като кореспондент на вестник „Стършел“ в Бургас и Враца (1969-1975), а по-късно като редактор в него. От 1975 до 1977 г. е редактор в отдел „Белетристика“ на изд. „Български писател“, след това е зам. завеждащ отдел „Литература и изкуство“ във в. „Работническо дело“, първи зам. гл. редактор на в. „Литературен фронт“, директор на издателство „Народна младеж“, член на групата писатели към Министерство на народната отбрана.

Приет е в редовете на БКП през 1966 г. Росен Босев работи за укрепване и развитие на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Член на Съюза на българските писатели (СБП). Бил е председател на Кабинета на младия писател и член на партийното бюро на организацията на Българската комунистическа партия към СБП, член на Централния комитет (ЦК) на ДКМС и кандидат-член на бюрото на ЦК на ДКМС, член на Комитета за култура, първи зам. председател на Националния клуб на Младата художественотворческа интелигенция (МХИ)[1].

Носител е на орден „Кирил и Методий“ от наградната система на НРБ.

На него принадлежи сентенцията, че биографията на човека се състои от годината на раждането, от тире и годината на последното му отпътуване, но тъй като тирето е знак за пряка реч, трябва да се каже, каквото има да се каже.

От 1969 до 1973 г. е женен за актрисата Анета Сотирова. В интервю от 2015 г. тя споделя, че Босев е страдал от алкохолизъм през последните години от живота си.[2] Има син на име Росен от втория си брак – с актрисата Елена Димитрова.

Росен Босев слага край на живота си на 41-годишна възраст на 18 януари 1988 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите му публикации са във вестниците „Средношколско знаме“ и „Стършел“.

Росен Босев е автор на:

  • „Една нощ в зоологическата градина“ (детска куклена пиеса в съавторство с Васил Сотиров)
  • „Напред през росата“ (сборник с разкази, 1973, награда „Южна пролет“ и награда Васил Воденичарски)
  • „Портрети на небесни тела“ (роман, 1979)
  • „Небесен дом“ (сборник с разкази, 1977)
  • „Пясъчен часовник“ (пътепис за Туркмения, 1983)
  • „Иронична проза“ (сборник с разкази, 1985, награда на СБП)
  • „Един много зеленоок човек...“ (сборник с разкази, 1996)

Негови книги са и сборниците от поредицата на вестник „Стършел“:

  • „Усмивка под мустак“ (1973)
  • „Синьо-зелено“ (1976, разказът „Синьо-зелено“ получава наградата „Млад ЕЖ“ в международния конкурс „Алеко“, 1975)
  • „Как го презряха“

Преводач е на романа „Залежалата бъчвария“ от Василий Аксьонов, както и на хумористични разкази на Григорий Горин, Аркадий Арканов и др.

Филмография (сценарист)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вестник „Литературен фронт“, бр.4 от 21 януари 1988 г.
  2. retro.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]