Направо към съдържанието

Росен Босев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Росен Босев
български писател и журналист
Роден
Росен Асенов Босев
Починал
18 януари 1988 г. (41 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанроверазказ, роман, пътепис
НаградиЮжна пролет“ (1973)
„Васил Воденичарски“ (1973)
Годишната награда на СБП (1985)
Семейство
СъпругаАнета Сотирова (1969 – 1973; разведени)
Елена Димитрова
Деца1

Росен Асенов Босев е български писател белетрист, автор на сатирична литература, журналист, син на детския писател Асен Босев. Баща е на журналиста Росен Босев.

Роден е на 4 април 1946 в София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а през 1970 г. – Българска филология в Софийския университет. Още от студентската скамейка сътрудничи на столични вестници и списания.

Работи като кореспондент на вестник „Стършел“ в Бургас и Враца (1969-1975), а по-късно като редактор в него. От 1975 до 1977 г. е редактор в отдел „Белетристика“ на изд. „Български писател“, след това е зам. завеждащ отдел „Литература и изкуство“ във в. „Работническо дело“, първи зам. гл. редактор на в. „Литературен фронт“, директор на издателство „Народна младеж“, член на групата писатели към Министерство на народната отбрана.

Приет е в редовете на БКП през 1966 г. Росен Босев работи за укрепване и развитие на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Член на Съюза на българските писатели (СБП). Бил е председател на Кабинета на младия писател и член на партийното бюро на организацията на Българската комунистическа партия към СБП, член на Централния комитет (ЦК) на ДКМС и кандидат-член на бюрото на ЦК на ДКМС, член на Комитета за култура, първи зам. председател на Националния клуб на Младата художественотворческа интелигенция (МХИ)[1].

Носител е на орден „Кирил и Методий“ от наградната система на НРБ.

На него принадлежи сентенцията, че биографията на човека се състои от годината на раждането, от тире и годината на последното му отпътуване, но тъй като тирето е знак за пряка реч, трябва да се каже, каквото има да се каже.

От 1969 до 1973 г. е женен за актрисата Анета Сотирова. В интервю от 2015 г. тя споделя, че Босев е страдал от алкохолизъм през последните години от живота си.[2] Има син на име Росен от втория си брак – с актрисата Елена Димитрова.

Росен Босев слага край на живота си на 41-годишна възраст на 18 януари 1988 г. в София.

Първите му публикации са във вестниците „Средношколско знаме“ и „Стършел“.

Росен Босев е автор на:

  • „Една нощ в зоологическата градина“ (детска куклена пиеса в съавторство с Васил Сотиров)
  • „Напред през росата“ (сборник с разкази, 1973, награда „Южна пролет“ и награда Васил Воденичарски)
  • „Портрети на небесни тела“ (роман, 1979, награда на ЦК на ДКМС)
  • „Небесен дом“ (сборник с разкази, 1977, награда на СБП)
  • „Пясъчен часовник“ (пътепис за Туркмения, 1983)
  • „Иронична проза“ (сборник с разкази, 1985, награда на СБП)
  • „Един много зеленоок човек...“ (сборник с разкази, 1996)

Негови книги са и сборниците от поредицата на вестник „Стършел“:

  • „Усмивка под мустак“ (1973)
  • „Синьо-зелено“ (1976, разказът „Синьо-зелено“ получава наградата „Млад ЕЖ“ в международния конкурс „Алеко“, 1975)
  • „Как го презряха“

Преводач е на романа „Залежалата бъчвария“ от Василий Аксьонов, както и на хумористични разкази на Григорий Горин, Аркадий Арканов и др.

Филмография (сценарист)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Вестник „Литературен фронт“, бр.4 от 21 януари 1988 г.
  2. retro.bg