Росен Босев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Росен Асенов Босев
Роден 4 април 1946 г.(1946-04-04)
Починал 18 януари 1988 г. (на 41 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман, пътепис
Награди Южна пролет“ (1973)
„Васил Воденичарски“ (1973)
Годишната награда на СБП (1985)

Росен Асенов Босев е български писател белетрист, автор на сатирична литература, журналист, син на детския писател Асен Босев. Баща е на журналиста Росен Босев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 април 1946 в София. Завършва гимназия с преподаване на руски език, а през 1970 г. - Българска филология в Софийския университет. Още от студентската скамейка сътрудничи на столични вестници и списания.

Работи като кореспондент на вестник „Стършел“ в Бургас и Враца (1969-1975), а по-късно като редактор в него. От 1975 до 1977 г. е редактор в отдел „Белетристика“ на изд. „Български писател“, след това е зам. завеждащ отдел "Литература и изкуство“ във в. „Работническо дело“, първи зам. гл. редактор на в. „Литературен фронт“, директор на издателство „Народна младеж“, член на групата писатели към Министерство на народната отбрана.

Приет е в редовете на БКП през 1966 г. Росен Босев работи за укрепване и развитие на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). Член на Съюза на българските писатели (СБП). Бил е председател на Кабинета на младия писател и член на партийното бюро на организацията на Българската комунистическа партия към СБП, член на Централния комитет (ЦК) на ДКМС и кандидат-член на бюрото на ЦК на ДКМС, член на Комитета за култура, първи зам. председател на Националния клуб на Младата художественотворческа интелигенция (МХИ)[1].

Носител е на Орден "Кирил и Методий" от наградната система на НРБ.

На него принадлежи сентенцията, че биографията на човека се състои от годината на раждането, от тире и годината на последното му отпътуване, но тъй като тирето е знак за пряка реч, трябва да се каже, каквото има да се каже.

Слага край на живота си на 18 януари 1988 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първите му публикации са във вестниците „Средношколско знаме“ и „Стършел“.

Росен Босев е автор на:

  • „Една нощ в зоологическата градина“ (детска куклена пиеса в съавторство с Васил Сотиров)
  • „Напред през росата“ (сборник с разкази, 1973, награда „Южна пролет“ и награда Васил Воденичарски)
  • „Портрети на небесни тела“ (роман, 1979)
  • „Небесен дом“ (сборник с разкази, 1977)
  • „Пясъчен часовник“ (пътепис за Туркмения, 1983)
  • „Иронична проза“ (сборник с разкази, 1985, награда на СБП)
  • „Един много зеленоок човек...“ (сборник с разкази, 1996)

Негови книги са и сборниците от поредицата на в. „Стършел“:

  • „Усмивка под мустак“ (1973)
  • „Синьо-зелено“ (1976, разказът „Синьо-зелено“ получава наградата „Млад ЕЖ“ в международния конкурс „Алеко“, 1975)
  • „Как го презряха“

Преводач е на романа „Залежалата бъчвария“ от Василий Аксьонов, както и на хумористични разкази на Григорий Горин, Аркадий Арканов и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вестник „Литературен фронт“, бр.4 от 21 януари 1988 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]