Васил Воденичарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Воденичарски
български партизанин, журналист и писател
Роден
Починал
28 април 1944 г. (26 г.)
Литература
Жанрове стихотворение, разказ

Васил Георгиев Воденичарски е участник в партизанското движение по време на Втората световна война. Партизанин от Партизански отряд "Гаврил Генов". Български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Воденичарски е роден на 12 януари 1918 г. в с. Хайредин, Врачанско. Учи в Оряховската гимназия. Изключен е от училището като деен член на РМС. Завършва Ломската гимназия.

Записва се за студент по педагогика в Софийския университет (1937). Деен член на БОНСС. Арестуван за участие в протестен студентски митинг пред Легацията на Чехословакия срещу нейното анексиране от Третия райх (1938).

Сътрудничи на вестници и списания - „Заря“, „Академик“, „Светлоструй“, „Култура“, „Млад кооператор“, „Литературен критик“. Издава книгите си „Равнината тръпне“ (1938), „Искри“ (1939), „Земя и хляб“ (1940).

В родното си село по време на ваканциите е сред организаторите на Младежката кооперативна група, Въздържателното дружество и вестник „Думба-лумба“. За представлението на пиесата „Житница“ отново е арестуван.

Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. През септември 1941 г. е въдворен в лагера Еникьой. Освободен е на 6 ноември 1943 г. и преминава в нелегалност.

Партизанин от Партизански отряд „Гаврил Генов“. Загива като командир на партизанска група в ожесточения бой при с. Липница, Врачанско на 28 април 1944 г.[1].

Паметник на Воденичарски пред читалището в родното му село

Произведенията му са издадени в сборник (Воденичарски В., Съчинения, С., 1964). Сред по-известните са:

  • Равнината тръпне
  • Искри
  • Земя и хляб
  • Синове
  • Знамена
  • Концлагера „Еникьой“
  • разкази и др.

Съюзът на българските писатели и Община Хайредин учредяват национален литературен конкурс и ежегодна литературна награда „Васил Воденичарски“ за художествени произведения на социална тематика[2]. Неговото име носи средно общообразователно училище в родното му село[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 125.
  2. „Литературен конкурс „Васил Воденичарски“, vratzaplus.com, 8 април 2010 г.
  3. Сайт на СОУ „Васил Воденичарски“ в Хайредин.