Минчо Минчев (цигулар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Минчо Минчев.

Минчо Минчев
M.Mintchev.jpg
Информация
Роден
Стил класическа музика

Минчо Николаев Минчев е именит и изтъкнат цигулар и музикален педагог, професор.

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 септември 1950 г. в квартал Бичкиня в Габрово. Баща му е уважаваният д-р Николай Минчев. Любител на музиката, бащата заразява с тази страст своя син. От най-ранна възраст Минчо започва да изучава цигулка под ръководството на Петър Чаракчиев. На 9-годишна възраст изнася първия си самостоятелен концерт в залата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

Продължава образованието си в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, София като ученик на проф. Емил Камиларов, при когото продължава да следва и в Българската държавна консерватория в София.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

За блестящи постижения е изпратен от Министерството на културата на двугодишна специализация при световноизвестния цигулков педагог Ифра Нийман в Лондон.

Минчо Минчев печели 3 първи награди на конкурса „Карл Флеш“ в Лондон – награда на журито, награда на публиката и награда за най-добро изпълнение на музика на Бетховен. Става лауреат на международните авторитетни конкурси „Виенявски“ (Полша) и „Паганини“ (Италия). След тези призове дъщерята на големия цигулар от началото на ХХ век Йозеф Сигети му предоставя за 2 години цигулка „Гуарнери“, принадлежаща на нейния баща.

През 1977 г. специално за него българската държава купува цигулка „Страдивари - барон Витгенщайн“, изработена от големия италиански майстор през 1716 г.

Минчо Минчев е бил солист на световноизвестни оркестри като: Лондонската кралска филхармония, Амстердамския симфоничен оркестър, Санктпетербургската филхармония, Дрезденската филхармония, Женевския радиоцентър, Букурещката филхармония, Атинската филхармония, Истанбулската филхармония, Анкарската филхармония.

Сред световноизвестните диригенти, с които е партнирал, са сър Невил Маринър, сър Александър Гибсън, Джон Елиът Гардинър, Ленърд Слаткин.

Изяви[редактиране | редактиране на кода]

Репертоарът на Минчо Минчев е огромен и разнообразен. В него са включени и много композиции, написани специално за него. Има множество реализирани записи. Участва като член на жури на множество национални и международни конкурси. Близо 2 десетилетия проф. Минчо Минчев е прославен и много търсен педагог заради неговата всеотдайност и активното му участие в цялостното развитие на младите цигулари, имащи късмета да работят с него.

Освен че е носител на награди от конкурси, Минчо Минчев е определен за Музикант на годината от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР.

През 1990 г. е избран за професор в Университета за изкуства „Фолкванг“[1] в град Есен, Германия.

Въпреки че през последните 20 г. проф. Минчо Минчев не живее в България, присъствието му в музикалния живот на страната продължава да бъде активно. Той води многобройни майсторски класове в София, на международните фестивали „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ в Русе, „Аполония“ в Созопол, „Дни на камерната музика“ в родния му град Габрово.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

  • Председател на фондация „Панчо Владигеров[2].
  • Председател на Международното жури по цигулка на Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“[3].
  • Артистичен директор на Международната лятна музикална академия „Варненско лято“.
  • Води майсторски класове в много страни от Европа, Америка, Азия и Австралия.
  • Член на Управителния съвет на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий“.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Първият български цигулар, награждаван на почти всички международни конкурси
  • Първият български цигулар, концертирал във всички континенти, без Антарктида
  • Първият български цигулар, свирещ на цигулка „Страдивариус
  • Първият български цигулар, свирил с най-големите оркестри и диригенти

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта