Емил Камиларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емил Камиларов
Роден
1928 г.
Починал
Инструменти цигулка

Емил Камиларов е български цигулар и музикален педагог, професор. Наричан е „българския Паганини“.[1] Той е единственият музикант в света, който два пъти е свирил с цигулката на Николо Паганини.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1928 г. във влак, който пътувал за френския град Тулуза. През 1955 г. учи в Ленинградската консерватория, защитава дисертация, по-късно преподава там. От 1963 г. е професор. През 1961 г. в Генуа Камиларов печели Голямата награда в създадения през 1953 г. конкурс на името на великия гений.

В началото на 1960-те години сформира в София „Български камерен оркестър“. Със съпругата си Дина Шнайдерман (за която се оженва през 1955 г.) свирят в дует и се превръщат в абсолютни фаворити на публиката. И до днес световни радиостанции излъчват издадения някога от „Балкантон“ на винилна плоча запис на Първия концерт на Паганини със Софийската филхармония, дирижирана от Васил Стефанов.

В началото на 1980-те Камиларов и Шнайдерман напускат България, режимът ги обявява за „невъзвращенци“ и ги вкарва в „черния списък“. Споменаване на имената и излъчване на записите им е абсолютно забранено. Установяват се в Швеция, където откриват музикална школа и продължават да концертират по света. Камиларов преподава в музикалните академии в Гьотеборг и Упсала.

Едва през средата на 1990-те години семейството се завръща на българска сцена, изнася струнен концерт с полупрофесионален оркестър и води майсторски клас.

Умира в санаториум на 4 октомври 2007 г. в Упсала, Швеция, където живее от близо 30 години след продължително лечение от рак на простатата[1] Там е погребан. По желание на Емил Камиларов кончината му е запазена в тайна. Едва на 19 ноември 2007 г. новината за смъртта му е обявена от семейството.

До последния му ден, а и след смъртта му, отношенията на Емил Камиларов с България остават неизяснени. Вероятно натрупани в продължение на много години обиди, оскърбления и недоразумения са причина за скъсаната връзка на големия музикант с родината му. Според съпругата му в началото на 1980-те гeдини те са пpеxвъpлени във Филхармонията – той от Музикалната академия, а тя от Концертната дирекция, като в заповедта за преместването им завършва с нареждането „без право да свирят“[2]. В същото интервю като допълнително основание за заминаването им от България за Швеция тя изтъква желанието им да освободят сина им Стефан Камиларов (днес цигулар във Виена) от задължителната военна служба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]