Иван Бояджиев (строител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Бояджиев.

Иван Бояджиев
строител, арматурист
Роден
Починал
1 април 1989 г. (85 г.)
Националност Флаг на България България
Награди Димитровска награда

Иван Бояджиев е български строител, арматурист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Трявна на 1 май 1903 г. Произхожда от бедно семейство и още непълнолетен търси препитание извън родния си град.

Пътят му минава през Габрово, Русе и Варна. През 1926 г. заминава на гурбет в Турция, после в Иран. През 1942 г. британските власти го арестуват и заточват в международен лагер в гр. Дехрадун, Индия, където остава до 1946 г.

Завръща се в България в началото на 1947 г. и участва в строителството на язовир „Росица“ (по-късно преименувана на „Александър Стамболийски“).

От края на 1947 г. е лектор по армиране в първия курс за строители в Димитровград. Под негово ръководство се извършва армирането на много обекти по строителството на новия град – АТ3 (Химически комбинат „Сталин“), ТЕЦ „Марица 3“, Циментов завод „Вулкан“, жилищни блокове и др.[1] От 1956 г. строи отново зад граница в Сирия и Тунис.

През 1951 г. е удостоен със званието „Лауреат на Димитровска награда“[2]. Умира в Димитровград на 1 април 1989 г.

Държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]

Иван Бояджиев е носител на над 20 държавни и професионални отличия.

  • Народен орден на труда, I степен, златен, 15.ХII.1951 г. Орденска книжка №000280 на „Народен орден на труда“, I степен, златен, 3.ХI.1951 г.
  • Орден червено знаме на труда, 1963 г. Орденска книжка на орден „Червено знаме на труда“, 31.VII.1963 г. Орденска книжка на орден „Червено знаме на труда“, 29.ХII.1959 г.
  • Орден на труда, I степен, златен
  • Грамота на МС на НРБ за удостояване с Димитровска награда през 1951 г. Почетен знак „Лауреат на Димитровска награда“ /Кутия, цилиндър, за съхранение на грамотата и почетния знак на Димитровската награда/
  • Почетен знак на ЦСПС, 1959 г.
  • Златна значка „Майстор Колю Фичето“, Ден на строителя 13.VII.1969 г., Дряново
  • Значка на Министерството на строежите „За образцов труд“
  • Значка на ДСУ-Димитровград „За образцов труд“
  • Значка „25 години ДСУ-Хасково“, 1974 г. Удостоверение №167 от 10.04. 1974 г. за значка „25 години ДСУ-Хасково“
  • Почетен медал „За особен принос в промишленото строителство“ на СУ „Заводски строежи“-Димитровград, 1983 г. Удостоверение №3 от 23.04. 1983 г. за награждаване с почетен медал „За особен принос в промишленото строителство“ на СУ „Заводски строежи“-Димитровград
  • Медал „40 години СМК-Хасково“, златен. Удостоверение №45 от 16.12.1987 г. за медал „40 години СМК-Хасково“, златен
  • Орден „НРБ“, II степен
  • Орден „Червено знаме на труда“
  • Медал „1300 години България“, I степен, с лента, 1981 г.
  • Медал „1300 години България“, настолен, 1981 г.
  • Удостоверение за юбилеен медал „40 години социалистическа България“, 28.08.1984 г.
  • Медал „Г.Димитров1882-1982“ на Национален музей „Г.Димитров-София“ Удостоверение за юбилеен медал „100 години от рождението на Г.Димитров“, 22.06.1982 г.
  • Удостоверение за награждаване с „Почетен знак“ на града за особени заслуги по изграждането на Димитровград, 1967 г. Карта №425, април 1983 г., за почетен знак на ОНС-Димитровград I степен
  • Почетна грамота на ЦК на ДСНМ за положени големи грижи и старание при обучение на млади строителни работници, 24.V.1956 г.
  • Грамота на ДСО-Димитровград, 1.ХI.1953 г., за участие като делегат в Стахановска конференция, удостоен е със званието „най-добър в професията“ и има право да носи значката „Първа стахановска среща 1953 г.“
  • Препис на Указ № 1952/6.IХ.1974 г. за награждаване с юбилеен медал „30 години от социалистическата революция в България“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Документален филм „Възникване и изграждане на Димитровград“, 1-ва част, 13:39 мин.
  2. Вестник „Димитровградска правда“, юбилеен брой „20 години Димитровград“, 1967, стр. 3
  • 25 години на строителен устрем, Юбилейно издание на ДСУ – Хасково, 1974, – стр. 9 – 10.
  • Исторически музей Димитровград
  • Вестник Димитровградска правда