Нено Дончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нено Дончев
български аграрен учен

Роден
Починал
Научна дейност
Област Агрономия, ентомология

Ст.н.с. I ст., д-р Нено Дончев Иванов е виден български фитопатолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 март 1929 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), Търговищка област. Завършва Селскостопанска академияСофия през 1953 г., специалност Растителна защита.

След завършване на висшето си образование работи в продължение на три години в гр. Попово като агроном и в Окръжен народен съвет – Добрич.

През 1956 г. е назначен за научен сътрудник по растителна защита в Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево. Първоначално започва работа като ентомолог, но по-късно изследователската му дейност е насочена към проучване имунитета при пшеницата към болести. С това се поставят основите на фитопатологичните изследвания в Добруджа.

Под негово ръководство се усвояват методи за изучаване устойчивостта на сортовете и селекционни материали пшеница срещу кафява ръжда и брашнеста мана. Полагат се основите на проучванията свързани с възрастовата устойчивост при пшеницата. Създава и поддържа сортимент от наши и интродуцирани сортове и линии пшеница с висока генетична устойчивост.

През 1965 г. специализира фитопатология в Университета във Вагенинген, Холандия. Защитава кандидатска дисертация през 1968 г., а през 1971 е избран за старши научен сътрудник. През 1986 г. защитава хабилитационен труд и му е присъдено научното звание ст.н.с. I ст.

През периода 1976-1981 г. е съветник на министъра по селско стопанство в Мозамбик и директор на Института по растениевъдство в Мапуто. От 1982 г. оглавява Временния международен колектив по имунитет при СИВ.

Последователно изпълнява длъжностите заместник-директор на Института (1970-1971), заместник-директор на ЦНИРД (1971-1973), директор (1973-1975) и завеждащ секция Растителна защита (1980-1989).

Съавтор е на 13 сорта зимна мека пшеница с висока устойчивост към икономически важните за страната болести. За високите му постижения в селекцията на устойчивост, през 1978 г. е награден с Димитровска награда. Автор или съавтор на повече от 100 научни и научно-популярно статии, технологии и монографии. Ръководител е на 7 докторанта.

Загива трагично при автомобилна катастрофа на 17 декември 1991 г.