Нено Дончев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нено Дончев
български аграрен учен

Роден
Починал
17 декември 1991 г. (62 г.)
Научна дейност
Област Агрономия, ентомология

Ст.н.с. I ст., д-р Нено Дончев Иванов е виден български фитопатолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 март 1929 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), Търговищка област. Завършва Селскостопанска академияСофия през 1953 г., специалност Растителна защита.

След завършване на висшето си образование работи в продължение на три години в гр. Попово като агроном и в Окръжен народен съвет – Добрич.

През 1956 г. е назначен за научен сътрудник по растителна защита в Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево. Първоначално започва работа като ентомолог, но по-късно изследователската му дейност е насочена към проучване имунитета при пшеницата към болести. С това се поставят основите на фитопатологичните изследвания в Добруджа.

Под негово ръководство се усвояват методи за изучаване устойчивостта на сортовете и селекционни материали пшеница срещу кафява ръжда и брашнеста мана. Полагат се основите на проучванията свързани с възрастовата устойчивост при пшеницата. Създава и поддържа сортимент от наши и интродуцирани сортове и линии пшеница с висока генетична устойчивост.

През 1965 г. специализира фитопатология в Университета във Вагенинген, Холандия. Защитава кандидатска дисертация през 1968 г., а през 1971 е избран за старши научен сътрудник. През 1986 г. защитава хабилитационен труд и му е присъдено научното звание ст.н.с. I ст.

През периода 1976-1981 г. е съветник на министъра по селско стопанство в Мозамбик и директор на Института по растениевъдство в Мапуто. От 1982 г. оглавява Временния международен колектив по имунитет при СИВ.

Последователно изпълнява длъжностите заместник-директор на Института (1970-1971), заместник-директор на ЦНИРД (1971-1973), директор (1973-1975) и завеждащ секция Растителна защита (1980-1989).

Съавтор е на 13 сорта зимна мека пшеница с висока устойчивост към икономически важните за страната болести. За високите му постижения в селекцията на устойчивост, през 1978 г. е награден с Димитровска награда. Автор или съавтор на повече от 100 научни и научно-популярно статии, технологии и монографии. Ръководител е на 7 докторанта.

Загива трагично при автомобилна катастрофа на 17 декември 1991 г.