Азаря Поликаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Азаря Поликаров
български философ и физик
Роден
Починал
16 март 2000 г. (78 г.)
Националност Флаг на България България
Философия
Интереси Философия на науката, логика и методология на познанието
Повлиян Албърт Айнщайн
Научна дейност
Област Физика, квантова механика
Образование Московски държавен университет
Работил в Институт по философия на БАН
Политика
Партия БСП
Депутат VII ВНС   

Азаря̀ Призенти Поликаров е български философ (философия на науката) и физик от еврейски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Московския държавен университет, но преди това вече е публикувал първите си работи по квантова механика още като ученик в гимназията. По същото време поддържа кореспонденция с Алберт Айнщайн.

По-късно се занимава с философия, логика и методология на познанието. Създава т.нар. дивергентно-конвергентен метод за решаване на научни проблеми.

Работи в Институт по философия и Центъра за научна информация с Централна библиотека на БАН, на който е бил и директор. През 1966 е избран за член-кореспондент, а от 1984 г. е академик в БАН.

От 1967 до 1970 г. е главен специалист по философия в централата на ЮНЕСКО в Париж.

В периода 1971 – 1973 г. работи в Университетите на Бостън и Питсбърг, САЩ като научен сътрудник.

Изнася лекции в университетите в Лайпциг и Берлин (1956 – 1962), в Славянския университет и в Нов български университет (след 1993).

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Развива обществена дейност като депутат в 7 Велико народно събрание (1990 – 1991) от Българската социалистическа партия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1941 – „Уводъ въ теорията на относителностьта“, Издателство „Д. Гологановъ“, София
  • 1942 – „Отъ Коперникъ до Айнщайнъ“, Издателство „Новъ Свѣтъ“, София
  • 1945 – „В защита на науката“, Издателство „Нариздат“, София
  • 1945 – „Загадката на космическите лъчи“, Издателство „Лъч“, София
  • 1945 – „Постижения на съвременната наука“, Издателство „Нариздат“, София
  • 1948 – „Всеки може да разбере Айнщайновата теория“, Издателство „Народна книга“, София
  • 1963 – „Относителност и кванти“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София
  • 1977 – „Физиката на ХХ век“, Издателство „Партиздат“, София
  • 1981 – „Очерци по методология на науката“, Изд. „Наука и изкуство“, София
  • 1983 – „Просто на шега“, Издателство „Партиздат“, София
  • 1987 – „Ориентиране в методология на науката“, Издателство „Наука и изкуство“, София
  • 1993 – „Научни революции и прогрес“, Университетско издателство „Климент Охридски“, София
  • 1996 – „Революции във физиката“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София
  • 1997 – „Псевдонаука“, Издателство „Христо Ботев“, София
  • 1999 – „Философска одисея“, Издателство на БАН „Марин Дринов“, София

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за