Лъчезар Еленков
| Лъчезар Еленков | |
| български поет, публицист и издател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 септември 2020 г.
|
| Националност |  България |
| Работил | журналист, издател, дипломат |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, поема |
| Направление | социалистически реализъм |
| Известни творби | „Гранитово“ |
| Награди | „Гео Милев“, „Михалаки Георгиев“ „Иван Нивянин“ |
| Семейство | |
| Деца | Йордан Еленков |
Лъчезар Еленков е български поет, публицист, издател и писател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в село Горни Лом, Община Чупрене, област Видин на 21 юли 1936 г. Завършва Московския нефтен институт и Българска филология в Софийския държавен университет.
Работи като главен редактор на редица списания и вестници (сред които сп. „Дружба“, в. „Славянски вестник“, в. „Български писател“, понастоящем – на сп. „Жарава“), както и в Радио София. Автор е на 28 стихосбирки. Негови книги са превеждани и издавани в много страни по света[1].
Удостоен е с множество награди, между които литературната награда „Гео Милев“, наградите „Михалаки Георгиев“ и „Иван Нивянин“[2], Димитровска награда и орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен. Той е народен деятел на културата и член на Перуанската академия на поетите[1].
Бил е секретар (21 октомври 1976 – 2 октомври 1980) и главен секретар (2 октомври 1980 – 28 март 1988) на Съюза на българските писатели, както и дипломат (с ранг пълномощен министър) на длъжност директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988)[3].
Възрастово принадлежи на Априлското поколение в българската литература, но по година на дебюта си го изпуска, закъснява и става типичен представител на „втората априлска вълна“. Заедно с всички „априлци“ участва в сборника „Априлски сърца“. В стихотворението „Вътрешно време“, включено в сборника, възпява Тодор Живков, чието партизанско име е Янко.[4]
Удостоен е със званието Почетен гражданин на Белоградчик. Умира от рак в София на 6 септември 2020 г.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Отвесни градове“
- „Забранена трева“
- „Континентални кратери“
- „Брод на образи“
- „Гранитово“
- „Писма за Левски“
- „Среднощна болка“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 62 с.
- „Дума, дадена на свободата“. София: Български писател, 1985, 72 с.
- „Русото глухарче (Балада)“. София: Христо Ботев
- „Молитва за Македония (Стихотворения. Поема)“
- „Кръвта на птиците (Стихотворения и поеми)“
- „Поетът, лунната усмивка и чудовищата (Антипоема)“
- „Здравей, вещице, здравей мила“. София: Български писател, 1996
- „Молитва за Македония“
- „Светлина от лебед (Интимна лирика)“. София: Акад. изд. проф. Марин Дринов, 2002, 81 с.
- „Дневен фенер (Неиздавани стихотворения)“. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, 92 с.
- „Часовник“. София: Захарий Стоянов, 2006, 46 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Лъчезар Еленков – поет Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., events.bg
- ↑ „Йордан Милев стана носител на националната награда „Иван Нивянин“ Архив на оригинала от 2014-02-21 в Wayback Machine., в. „Слово плюс“, бр. 26, 01.07.2010 г.
- ↑ 75 години от рождението на Лъчезар Еленков, calendar.dir.bg
- ↑ „Вътрешно време“ на Лъчезар Еленков.
- ↑ Почина поетът Лъчезар Еленков, 24chasa.bg, 6 септември 2020 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Лъчезар Еленков в Своден каталог НАБИС (национален каталог на академичните библиотеки в България)
- „Лъчезар Еленков на 75: Не мрем ние, социалистическите старци, за ужас на НОИ“, интервю на Савка Чолакова, в. „Над 55“, 24 февруари 2012
- „Лъчезар Еленков възкреси младостта“, в. „Дума“, бр. 293, 22 декември 2011 г.
- Стихотворения, сп. „Пламък“, бр. 1&2 от 2002 г.
- Статии на Лъчезар Еленков във в. „Дума“ Архив на оригинала от 2016-07-28 в Wayback Machine.
- „Монолог на майката“, из поемата „Гранитово“
|
