Лъчезар Еленков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лъчезар Еленков
български поет, публицист и издател
Роден
Починал

Националност България
Работилжурналист, издател, дипломат
Литература
Жанровестихотворение, поема
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творби„Гранитово“
Награди„Гео Милев“,
„Михалаки Георгиев“
„Иван Нивянин“
Семейство
ДецаЙордан Еленков

Лъчезар Еленков е български поет, публицист, издател и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Горни Лом, Община Чупрене, област Видин на 21 юли 1936 г. Завършва Московския нефтен институт и Българска филология в Софийския държавен университет.

Работи като главен редактор на редица списания и вестници (сред които сп. „Дружба“, в. „Славянски вестник“, в. „Български писател“, понастоящем – на сп. „Жарава“), както и в Радио София. Автор е на 28 стихосбирки. Негови книги са превеждани и издавани в много страни по света[1].

Удостоен е с множество награди, между които литературната награда „Гео Милев“, наградите „Михалаки Георгиев“ и „Иван Нивянин“[2], Димитровска награда и орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен. Той е народен деятел на културата и член на Перуанската академия на поетите[1].

Бил е секретар (21 октомври 1976 – 2 октомври 1980) и главен секретар (2 октомври 1980 – 28 март 1988) на Съюза на българските писатели, както и дипломат (с ранг пълномощен министър) на длъжност директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988)[3].

Възрастово принадлежи на Априлското поколение в българската литература, но по година на дебюта си го изпуска, закъснява и става типичен представител на „втората априлска вълна“. Заедно с всички „априлци“ участва в сборника „Априлски сърца“. В стихотворението „Вътрешно време“, включено в сборника, възпява Тодор Живков, чието партизанско име е Янко.[4]

Удостоен е със званието Почетен гражданин на Белоградчик. Умира от рак в София на 6 септември 2020 г.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Отвесни градове“
  • „Забранена трева“
  • „Континентални кратери“
  • „Брод на образи“
  • „Гранитово“
  • „Писма за Левски“
  • „Среднощна болка“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 62 с.
  • „Дума, дадена на свободата“. София: Български писател, 1985, 72 с.
  • „Русото глухарче (Балада)“. София: Христо Ботев
  • „Молитва за Македония (Стихотворения. Поема)“
  • „Кръвта на птиците (Стихотворения и поеми)“
  • „Поетът, лунната усмивка и чудовищата (Антипоема)“
  • „Здравей, вещице, здравей мила“. София: Български писател, 1996
  • „Молитва за Македония“
  • „Светлина от лебед (Интимна лирика)“. София: Акад. изд. проф. Марин Дринов, 2002, 81 с.
  • „Дневен фенер (Неиздавани стихотворения)“. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2005, 92 с.
  • „Часовник“. София: Захарий Стоянов, 2006, 46 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]