Лъчезар Еленков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лъчезар Еленков
Роден 21 юли 1936 г. (83 г.)
Професия журналист, издател, дипломат
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, поема
Направление социалистически реализъм
Известни творби „Гранитово“
Награди „Гео Милев“,
„Михалаки Георгиев“
„Иван Нивянин“

Лъчезар Еленков е български поет, публицист, издател и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Горни Лом, Община Чупрене, област Видин на 21 юли 1936 г. Завършва Московския нефтен институт и Българска филология в Софийския държавен университет.

Работи като главен редактор на редица списания и вестници (сред които сп. „Дружба“, в. „Славянски вестник“, в. „Български писател“, понастоящем - на сп. „Жарава“), както и в Радио София. Автор е на 28 стихосбирки. Негови книги са превеждани и издавани в много страни по света[1].

Удостоен е с множество награди, между които литературната награда „Гео Милев“, наградите „Михалаки Георгиев“ и „Иван Нивянин“[2], Димитровска награда и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен. Той е народен деятел на културата и член на Перуанската академия на поетите[1].

Бил е секретар (21 октомври 1976 – 2 октомври 1980) и главен секретар (2 октомври 1980 – 28 март 1988) на Съюза на българските писатели, както и дипломат (с ранг пълномощен министър) на длъжност директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988)[3].

Възрастово принадлежи на Априлското поколение в българската литература, но по година на дебюта си го изпуска, закъснява и става типичен представител на „втората априлска вълна“. Заедно с всички „априлци“ участва в сборника „Априлски сърца“. В стихотворението „Вътрешно време“, включено там, възпява Тодор Живков, чието партизанско име е Янко.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Отвесни градове“
  • „Забранена трева“
  • „Континентални кратери“
  • „Брод на образи“
  • „Гранитово“
  • „Писма за Левски“
  • „Среднощна болка“. Варна: Георги Бакалов, 1983, 62 с.
  • „Дума, дадена на свободата“. София: Български писател, 1985, 72 с.
  • „Русото глухарче (Балада)“. София: Христо Ботев
  • „Молитва за Македония (Стихотворения. Поема)“
  • „Кръвта на птиците (Стихотворения и поеми)“
  • „Поетът, лунната усмивка и чудовищата (Антипоема)“
  • „Здравей, вещице, здравей мила“. София: Български писател, 1996
  • „Молитва за Македония“
  • „Светлина от лебед (Интимна лирика)“. София: Акад. изд. проф. Марин Дринов, 2002, 81 с.
  • „Дневен фенер (Неиздавани стихотворения)“. София: Захарий Стоянов и УИ "Св.Климент Охридски", 2005, 92 с.
  • „Часовник“. София: Захарий Стоянов, 2006, 46 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лъчезар Еленков - поет, events.bg ((bg))
  2. „Йордан Милев стана носител на националната награда „Иван Нивянин“, в. „Слово плюс“, бр. 26, 01.07.2010 г. ((bg))
  3. 75 години от рождението на Лъчезар Еленков, calendar.dir.bg ((bg))
  4. „Вътрешно време“ на Лъчезар Еленков.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]