Георги Атанасов (живописец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.

Георги Атанасов
български живописец
Роден
Починал
1951 г. (76 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Държавно рисувално училище
Учители Ярослав Вешин
Карл фон Маар
Професия живописец

Георги Георгиев Атанасов е български художникживописец. В картините си той предсъздава лика на българското село като рисува предимно пасторални пейзажи и портрети.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Атанасов е роден на 18 януари 1874 година в пловдивското село Гирен, тогава в Османската империя, днес село Белозем, България. През 1902 г. завършва Държавното рисувално училище, специалност „Живопис“ в класа на Ярослав Вешин. От 1909 година специализира в Мюнхен в класа по живопис на проф. Карл фон Маар.[2]

След около две години се завръща в България. Наред с изявите си на художник е учител по рисуване в различни училища. Преподавал е в Хасково, Пазарджик, Белозем, Пловдив. Пенсионира се през 1934 година. Активно участва в дейността на Дружеството на южнобългарските художници, на което е и председател. Излага в две изложби на съюза „Лада“ – Белград (1904) и София (1906) и в общите художествени изложби на Съюза на художниците. Публикувал е и художествена критика, най-вече за пловдивски художници.

Атанасов е създател на портрети, пасторални пейзажи и фигурални композиции. Участва в общи художествени изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и Пловдивската градска художествена галерия[1], Русия и частни лица[2].

По-известни творби[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Димитър Берберов“ – 1922 г.
  2. „Костаки Пеев“ – 1928 г.
  3. „Залез над Пловдив“ – 1936 г.
  4. „Из Калофер“ – 1936 г.
  5. „Автопортрет“ – 1940 г.
  6. „Кооперативна жътва“ – 1947 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Българските художници и Мюнхен. Модерни практики от средата на 19 до средата на 20 век, с. 122