Атанас Капралов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Капралов
български поет и обществен деятел

Роден

Националност Флаг на България България
Образование Пловдивски университет
Литература
Жанрове стихотворение
Награди Димчо Дебелянов“ (2008)
„Златен Пегас“ (2012)
„Валентин Найденов“ (2013)
„Николай Искъров“ (2015)
Биньо Иванов“ (2016)

Атанас Капралов е български поет, музеен уредник, журналист и обществен деятел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Димитровград на 13 юли 1958 г. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей „Пеньо Пенев“, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, председател на СНЦ „Компакт арт“ София.

Директор на Националния литературен музей от юни 2017 г.[1][2]

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

От 2019 г. е член на българския ПЕН център.

Член на журито на националната награда „Владимир Башев“.[3][4][5][6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), на книжката за деца „Цветно чудо“ (2008), на сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др.

Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров, Ивайло Гюров, Емилия Валенти и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите Вячеслав Кушев, Хайгашод Агасян, Юрий Ступел, Светослав Лобушки и др.

Творби за възрастни на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски и други езици, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г.[7], „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „Биньо Иванов“ за 2016 г.[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мариана Корчакова, „Смениха шефа на литературния музей, паркирал в къщата на Яворов“, dariknews.bg, 15 юни 2017 г.
  2. „Смяна на директора на Литературния музей заради паркиране в къщата на Яворов“, mediapool.bg, 16 юни 2017 г.
  3. „Росен Карамфилов е новият носител на Националната литературна награда „Владимир Башев“, Културни новини, 17 ноември 2017 г.
  4. „Награда „Владимир Башев“ за поета Росен Карамфилов“, monitor.bg, 20 ноември 2017 г.
  5. „Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“, БНТ, „Библиотеката“, 24 ноември 2019 г.
  6. Таня Димова, „Носител на наградата за поезия „Владимир Башев“ 2019 е Иван Ланджев“, БНР, 22 ноември 2019 г.
  7. „Наградиха победителите в литературния конкурс „Валентин Найденов – 2013“, dariknews.bg, 19 май 2013 г.
  8. „Лауреатите на Х Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“ – Кюстендил 2016“, електронно списание за литература „Кръстопът“, 27 май 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]