Атанас Капралов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Атанас Капралов
Atanas Kapralov.jpg
Роден 13 юли 1958 г. (59 г.)
Националност българин
Жанр поезия
НаградиДимчо Дебелянов“, „Златен Пегас“, „Валентин Найденов“, „Николай Искъров“, „Биньо Иванов

Атанас Капралов е съвременен български поет.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Димитровград на 13 юли 1958 г. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бил е секретар на съвета за култура в родния си град, уредник в Дома музей „Пеньо Пенев“, главен редактор на вестник „Ориент експрес“, общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания в Димитровград, директор на Драматичен театър „Апостол Карамитев“, председател на СНЦ „Компакт арт“ София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на стихосбирките „Нежен скитник“ (1990), „Завръщане в слънцето“ (1996), „Голота“ (2002), „Дамгосан“ (2006), „Жив и свободен“ (2012), на книжката за деца „Цветно чудо“ (2008), на сборници със спомени за родния си град, за поета Пеньо Пенев и др. Негови стихове са спирани през втората половина на 80-те години от тоталитарната цензура и разпространявани в ръкопис. Участвал е в създаването на песни за театрални спектакли, по негови стихове хитове изпълняват Михаил Белчев, Ваня Костова, Васил Петров, Ивайло Гюров, Емилия Валенти и др. Има текстове в учебни помагала за деца, печелил е престижни награди в конкурси за детски песни с композиторите Вячеслав Кушев, Хайгашод Агасян, Юрий Ступел, Светослав Лобушки и др. Творби за възрастни на Капралов са превеждани на френски, немски, руски, английски, румънски, турски и други езици, представян е в Лондон, Чикаго, Париж, Виена.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2008 г., на „Златен пегас“ за 2012 г., на националните награди „Валентин Найденов“ за 2013 г., „Николай Искъров“ за 2015 г., на първа награда от националния поетичен конкурс „Биньо Иванов“ за 2016 г., на международни награди в Париж и Москва.

Днес[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем живее в София и работи като зам.-директор на Националния литературен музей. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]