Пламен Пасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Пасков
български политик и общественик

Роден
Пламен Панайотов Пасков[1]
12 септември 1965 г. (1965-09-12) (57 г.)[1]

Националностбългарин
Учил вПМГ „Иван Вазов“, Димитровград
(1979 – 1983);
Висш институт по зоотехника и ветеринарна медицина (днес Тракийски университет), Стара Загора
Политика
Професияветеринар, политик
Семейство
БащаПанайот Пасков
МайкаХристинка Паскова
СъпругаЕлена Антонова
Пламен Пасков в Общомедия

Пламен Панайотов Пасков е български общественик, политик, по професия ветеринар. Участник в различни избори като кандидат от гражданска квота, излъчен от различни политически сили. Не е членувал в никоя партия, и изказва намерение че няма да бъде член на никоя партия.

Спрямо военния конфликт между Русия и Украйна той подкрепя действията на Владимир Путин.[2] В същото време не симпатизира на управлението на Путин в Русия, а на Александър Лукашенко, президентът на Беларус. Често пъти дава интервюта пред държавния телевизионен канал „Беларус 1“.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Пламен Пасков е роден на 12 септември 1965 г. в град Димитровград, Народна република България.[1], в семейството на Христинка и Панайот Паскови. Има по-малък брат – Живко (1970). Потомък е на българи от с. Дрипчево (Хасковско) и от с. Лятно (Шуменско), преселили се в Хасково и Димитровград в годините на създаването и строителството на града.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Средно образование завършва с отличие през 1983 г. в Природоматематическата гимназия „Иван Вазов“ в Димитровград.

Между 1983 г. и 1985 г. отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в град Плевен и в поделение 36140 – танковия полк в гр. Хасково. Офицер от запаса, ПВО, зенитна артилерия, командир на батарея.

В периода 1985 – 1990 г. следва във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (днес Тракийски университет) специалност „ветеринарна медицина“. Като студент в края на 1989 г. участва в създаването на независимо студентско дружество в института, по примера на първото независимо студентско дружество в Софийския университет, което е и съучредител на СДС.

Владее руски, английски и френски език.

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След дипломирането си през 1990 г., работи като ветеринарен лекар в Димитровград, Пловдив и на други места в България до 2000 г. Участва в създаването на софтуер за управление на ветеринарни клиники. По сведения на Пламен Пасков разработката се приема много добре на пазара в България. По негова информация през 2000 г. получава покана от голяма ветеринарна клиника в Москва, където да се изпитва софтуерът. Заминава за Москва с нагласата да остане 3 – 4 месеца, но впоследствие остава да живее там.[4]

През 2001 година по негови сведения внедрява разработката в Московското обединенение на ветеринарията.

Създава собствена компания и в Москва: ООО „Эдлинай Ко“ (Edliny LLC), която предлага услуги по внедряване, сервиз, поддръжка и обучение за ветеринарния софтуер, мениджмънт и оптимизация на ветеринарния бизнес, консултации, разработка на бизнес планове и маркетингови изследвания за ветеринарни клиники, фармацевтични организации и други компании в сферата на ветеринарната медицина и зообизнеса.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сътрудничество с партия „Атака“[редактиране | редактиране на кода]

В известен период Пасков е чест гост в предаванията по партийната телевизия „Alfa“, където дискутира по важни световни въпроси.[5]

Местни избори през 2015 г.[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2015 г. е независим кандидат за кмет на община Димитровград, подкрепен от политическа партия „Атака“.[6][7] Получава 394 гласа (или 1,55%).[8]

Президентски избори през 2016 г.[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2016 г. е кандидат за президент на България, издигнат от инициативен комитет.[1]

На първия тур на президентските избори, проведен на 6 ноември 2016 г. кандидат-президентската двойка Пламен Пасков – Светозар Съев получават 10 103 действителни гласа или 0,26 % от подадените гласове.[9]

Сътрудничество с партия „Възраждане“[редактиране | редактиране на кода]

На 12 януари 2022 г. Пламен Пасков участва на протест срещу зеленият сертификат, организиран от партия „Възраждане“. След протеста, заедно със депутати от партията се среща със здравния министър Асена Сербезова.[10]

Сътрудничеството му с партия „Възраждане“ в изборите продължава до август 2022 г., когато в последния момент преди кампанията на парламентарните избори, насрочени на 2 октомври 2022 г., партията решава да премахне кандидатите излъчени от гражданска квота.[11]

Парламентарни избори през 2017 г.[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 2017 г. е кандидат за народен представител от политическа партия „Възраждане“. Водач на листите в 27 МИР Стара Загора и 29 МИР Хасково.[12]

Парламентарни избори през април 2021 г.[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през април 2021 г. е кандидат за народен представител от гражданската квота на партия „Възраждане“, като е водач на листите й в 4 МИР Велико Търново[13] и 9 МИР Кърджали.[14]

Парламентарни избори през юли 2021 г.[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през юли 2021 г. е кандидат за народен представител от гражданската квота на партия „Възраждане“, като е водач на листата й в 29 МИР Хасково.[15]

Парламентарни избори през ноември 2021 г.[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през ноември 2021 г. е кандидат за народен представител от гражданската квота на партия „Възраждане“, като е водач на листата й в 29 МИР Хасково[16] и втори в 9 МИР Кърджали.[17]

Парламентарни избори през 2022 г.[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 2022 г. е кандидат за народен представител от гражданската квота на коалиция „Справедлива България“, като е водач на листите й в 29 МИР Хасково и 23 МИР София.[18]

Позиция спрямо COVID-19[редактиране | редактиране на кода]

Открития вирус на чумата през 2018 г.[редактиране | редактиране на кода]

При откриването на огнище на чумата по дребните преживни животни Peste des Petits Ruminants (PPR) през лятото на 2018 година [19] Пламен Пасков заема позицията, че тази болест в България не е представена и че диагнозата в България не е доказана и не съответства на развитието на болестта. Научни статии по темата сочат разпространението ѝ от Нигерия до Близкия Изток и Азия [20], а някои учени предполагат достигането ѝ дори до южните части на Русия.[21]

Разпространението на коронавирус COVID-19 през 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]

При разпространението на нов коронавирус в условията на потвърдена от Световната здравна организация опасност от глобална пандемия[22], на 27 февр. 2020 г. Пламен Пасков споделя видео в YouTube, в което изказва мнение и предположения относно вируса. В друго свое участие в предаването Делници в телевизия Евроком той предполага, че болестта поразява „главно, ако не и изключително само китайци" и предполага хипотезата, че е разработван като биологично оръжие срещу народността „хан“. В същото време Telegraph докладват за случаи на заразени и на смъртни случаи в Иран, Италия, Франция, Филипините, Южна Корея и Япония с предположителното и трудно-доказуемо като причина за смъртта участие на този вирус[23]. В допълнение, той цитира източници, които сочат, че смъртността е същата и дори по-слаба от тази при „нормалния“ грип. В Guardian обаче са публикувани мнение и предположения, че смъртността на новия вирус е възможно да е около 10 пъти по-висока смъртност от сезонния грип (т.е. около 1 на 100 случая).[24]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д „Пламен Пасков – Нова телевизия“. // Нова телевизия. Посетен на 9 март 2017.[неработеща препратка]
  2. „Видео Войната в Украйна:Ситуацията на военния и дипломатическия фронт“. // 24may.bg, 18 юни 2022. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  3. „Ветеринар, политолог, вирусолог. Българската звезда в медийната машина на Лукашенко“. // svobodnaevropa.bg, 2 декември 2020. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  4. „Наш ветеринар в Москва: Ще загубя част от бизнеса, но искам да се върна в България“. // izvestnik.info, 17 август 2013. Посетен на 9 март 2017.
  5. „Руски историк: Не ни поканихте на 3 март, канете си турски представители (видео)“. // offnews.bg, 7 април 2015. Посетен на 9 септември 2022. (на български)
  6. Местни избори–Резултати за кмет на община Димитровград. // Централна избирателна комисия. Посетен на 9 март 2017.
  7. „Ето ги всички 21 кандидати за президент. Запознайте се“. // clubz.bg, 5 октомври 2016. Посетен на 9 март 2017.
  8. results.cik.bg  Резултати на Местните избори през 2015 г. за община Димитровград. // cik.bg. Посетен на 9 септември 2022. (на български)
  9. Резултати от изборите за президент и вицепрезидент на България през 2016 г.. // cik.bg. Посетен на 9 септември 2022. (на български)
  10. „Потрес! Крясъци и “ш*бани ваксини“ на срещата на Възраждане със здравния министър“. // informiran.net, 12 януари 2022. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  11. „Костадин Костадинов или гони всички, които дори бегло биха могли да го засенчат, или просто отблъсква умните хора“. // flagman.bg, 29 август 2022. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  12. „ПП „Възраждане“ – Нова телевизия“. // Нова телевизия. Посетен на 9 март 2017.
  13. „Всички листи за парламентарните избори във Велико Търново (обновена)“. // offnews.bg, 2 март 2021. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  14. „Всички листи в Кърджали за парламентарните избори (допълнена)“. // offnews.bg, 2 март 2021. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  15. „Д-р Пламен Пасков е водач на листата на ПП Възраждане“. // xnews.bg, 3 юни 2021. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  16. „На Фокус: Безплатен предизборен формат - Пламен Пасков“. // haskovo.net, 10 ноември 2021. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  17. „Всички листи в 9 МИР - Кърджали за парламентарните избори на 14 ноември“. // offnews.bg, 13 октомври 2021. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  18. „Димитър Байрактаров, проф. Нако Стефанов и Пламен Пасков повеждат листите на „Справедлива България“ в София“. // nbox.bg, 28 август 2022. Посетен на 7 септември 2022. (на български)
  19. Ройтерс. България убива 1800 животни след откритие на вируса на чумата по дребните преживни животни. // 11 юли 2018. Посетен на 17 юли 2018. (на английски)
  20. Parida, Satya et al. Emergence of PPR and Its Threat to Europe. Small Ruminant Research 142 (2016): 16 – 21. PMC. Web. 16 юли 2018.
  21. Bouchemla, Fayssal et al. Assessment of the Peste Des Petits Ruminants World Epizootic Situation and Estimate Its Spreading to Russia. Veterinary World 11.5 (2018): 612 – 619. PMC. 16 юли 2018.
  22. Outbreak at „decisive point“, as WHO urges action. BBC. Публикувана на 28 февруари, 2020 г. www.bbc.com
  23. Anne Gulland, Richard Moynihan. Coronavirus tracker: Map of reported cases and deaths around the world. Telegraph. Публикувано на 28 февруари 2020 г.
  24. Hannah Devlin. Yes, it is worse than the flu: busting the coronavirus myths. Guardian. Публикувано на 28 февруари 2020 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]