Пламен Пасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Пасков
български политик и общественик

Роден
Пламен Панайотов Пасков[1]
12 септември 1965 г. (1965-09-12) (56 г.)[1]

Националност българин
Работил в Ветеринар, политик

Пламен Панайотов Пасков е български общественик, по професия ветеринар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование

Пламен Пасков е роден на 12 септември 1965 г. в град Димитровград, Народна република България.[1], в семейството на Христинка и Панайот Паскови. Има по-малък брат – Живко (1970). Потомък е на българи от с. Дрипчево и от с. Лятно, Шуменско, преселили се в Хасково и Димитровград в годините на създаването и строителството на града.

Средно образование завършва с отличие през 1983 г. в Природо-математическата гимназия „Иван Вазов“ в Димитровград.

Между 1983 г. и 1985 г. отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в град Плевен и в поделение 36140 – танковия полк в гр. Хасково. Офицер от запаса, ПВО, зенитна артилерия, командир на батарея.

В периода 1985 – 1990 г. следва във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (днес Тракийски университет) специалност „ветеринарна медицина“. Като студент в края на 1989 г. участва в създаването на независимо студентско дружество в института, по примера на първото независимо студентско дружество в Софийския университет, което е и съучредител на СДС.

Владее руски, английски и френски език.

Кариера

След като завършва ветеринарна медицина през 1990 г., работи като ветеринарен лекар в Димитровград, Пловдив и на други места в България до 2000 г. С група ентусиасти създава софтуер за управление на ветеринарни клиники. По сведения на Пламен Пасков разработката се приема много добре на пазара в България. По негова информация през 2000 г. получава покана от голяма ветеринарна клиника в Москва, където да се изпитва софтуерът. Заминава за Москва с нагласата да остане 3 – 4 месеца, но впоследствие остава да живее там.[2]

През 2001 година по негови сведения внедрява разработката в Московското обединенение на ветеринарията.

Създава собствена компания и в Москва: ООО „Эдлинай Ко“ (Edliny LLC), която предлага услуги по внедряване, сервиз, поддръжка и обучение за ветеринарния софтуер, мениджмънт и оптимизация на ветеринарния бизнес, консултации, разработка на бизнес планове и маркетингови изследвания за ветеринарни клиники, фармацевтични организации и други компании в сферата на ветеринарната медицина и зообизнеса.


Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Местни избори през 2015 г.[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2015 г. е независим кандидат за кмет на община Димитровград, подкрепен от политическа партия „Атака“.[3][4]

Тогава получава 1,55%.[5]

Президентски избори през 2016 г.[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2016 г. е кандидат за президент на България, издигнат от инициативен комитет.[1]

На първия тур на президентските избори, проведен на 06.11.2016 кандидат-президентската двойка Пламен Пасков – Светозар Съев получават 10 103 действителни гласа или 0.26 % от подадените гласове.

Парламентарни избори през 2017 г.[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 2017 г. е кандидат за народен представител от политическа партия „Възраждане“. Водач на листите в 27 МИР Стара Загора и 29 МИР Хасково.[6] Не успява да стане депутат.

Противоречиви позиции[редактиране | редактиране на кода]

Изказвания във връзка с открития вирус на чумата през 2018[редактиране | редактиране на кода]

При откриването на огнище на чумата по дребните преживни животни Peste des Petits Ruminants (PPR) през лятото на 2018 година [7] Пламен Пасков заема позицията, че тази болест в България не е представена и че диагнозата в България не е доказана и не съответства на развитието на болестта. Научни статии по темата сочат разпространението ѝ от Нигерия до Близкия Изток и Азия [8], а някои учени предполагат достигането ѝ дори до южните части на Русия.[9]

Изказвания във връзка с разпространението на коронавирус COVID-19 през 2020[редактиране | редактиране на кода]

При разпространението на нов коронавирус в условията на потвърдена от Световната здравна организация опасност от глобална пандемия[10], на 27 февр. 2020 г. Пламен Пасков споделя видео в YouTube, в което изказва мнение и предположения относно вируса. В друго свое участие в предаването Делници в телевизия Евроком той предполага, че болестта поразява „главно, ако не и изключително само китайци" и предполага хипотезата, че е разработван като биологично оръжие срещу народността „хан“. В същото време Telegraph докладват за случаи на заразени и на смъртни случаи в Иран, Италия, Франция, Филипините, Южна Корея и Япония с предположителното и трудно-доказуемо като причина за смъртта участие на този вирус[11]. В допълнение, той цитира източници, които сочат, че смъртността е същата и дори по-слаба от тази при „нормалния“ грип. В Guardian обаче са публикувани мнение и предположения, че смъртността на новия вирус е възможно да е около 10 пъти по-висока смъртност от сезонния грип (т.е. около 1 на 100 случая). [12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д „Пламен Пасков – Нова телевизия“. // Нова телевизия. Посетен на 9 март 2017.[неработеща препратка]
  2. „Наш ветеринар в Москва: Ще загубя част от бизнеса, но искам да се върна в България“. // izvestnik.info, 17 август 2013. Посетен на 9 март 2017.
  3. Местни избори–Резултати за кмет на община Димитровград. // Централна избирателна комисия. Посетен на 9 март 2017.
  4. „Ето ги всички 21 кандидати за президент. Запознайте се“. // clubz.bg, 5 октомври 2016. Посетен на 9 март 2017.
  5. results.cik.bg
  6. „ПП „Възраждане“ – Нова телевизия“. // Нова телевизия. Посетен на 9 март 2017.
  7. Ройтерс. България убива 1800 животни след откритие на вируса на чумата по дребните преживни животни. // 11 юли 2018. Посетен на 17 юли 2018. (на английски)
  8. Parida, Satya et al. Emergence of PPR and Its Threat to Europe. Small Ruminant Research 142 (2016): 16 – 21. PMC. Web. 16 юли 2018.
  9. Bouchemla, Fayssal et al. Assessment of the Peste Des Petits Ruminants World Epizootic Situation and Estimate Its Spreading to Russia. Veterinary World 11.5 (2018): 612 – 619. PMC. 16 юли 2018.
  10. Outbreak at „decisive point“, as WHO urges action. BBC. Публикувана на 28 февруари, 2020 г. www.bbc.com
  11. Anne Gulland, Richard Moynihan. Coronavirus tracker: Map of reported cases and deaths around the world. Telegraph. Публикувано на 28 февруари 2020 г.
  12. Hannah Devlin. Yes, it is worse than the flu: busting the coronavirus myths. Guardian. Публикувано на 28 февруари 2020 г.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България