Пламен Пасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пламен Пасков
български политик и общественик

Роден
Пламен Панайотов Пасков[1]
12 септември 1965 г. (1965-09-12) (55 г.)[1]

Националност българин
Професия Ветеринар

Пламен Панайотов Пасков е български общественик, по професия ветеринар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование

Пламен Пасков е роден на 12 септември 1965 г. в град Димитровград, Народна република България.[1], в семейството на Христинка и Панайот Паскови. Има по-малък брат – Живко (1970). Потомък е на българи от с.Дрипчево и от с.Лятно, Шуменско, част от които са се преселили в Хасково и в Димитровград в годините на създаването и строителството на града. Прадядо му Никола (по бащина линия) е бил опълченец на Шипка.

Средното си образование получава в ПМГ „Иван Вазов“ в Димитровград между 1979 – 1983 г. Завършва с отличие гимназията.

От 1983 – 1985 отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в град Плевен и в поделение 36140 – танковия полк в гр. Хасково. Офицер от запаса, ПВО, зенитна артилерия, командир на батарея.

В периода 1985 – 1990 г. завършва Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (днес Тракийски университет) със специалност „ветеринарна медицина“. Като студент, в края на 1989 г. участва в групата инициатори за създаване на независимо студентско дружество в института, по примера на първото независимо студентско дружество, създадено в Софийския университет, което е и съучредител на СДС. През декември 1989 г. същата група студенти, в която участва и Пламен Пасков, организира студентска стачка с ежедневни шествия, по подобие на организираните по това време в София политически протести. Едновременно с това у групата студенти се заражда идеята да се предложат на ръководството на Института промени, целящи въвеждане в обучението на нов, важен за практиката предмет и оптимизиране на учебното съдържание по други предмети. Макар да е един от авторите на идеята, Пламен Пасков отказва лично да я представи на Ректорския съвет, поради опасения от евентуални проблеми при предстоящи изпити. В крайна сметка двама други членове на инициативната група съобщават пред академичния състав на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина, че е създадено независимо студентско дружество и че то има горните искания.

Владее руски, английски и френски език.

Кариера

Завършва ветеринарна медицина във висшия институт в Стара Загора, випуск 1989 – 1990 г. До 2000 г. работи като лекар в Димитровград, Пловдив и на други места в България. С група ентусиасти създава ветеринарен софтуер. Разработката се приема много добре на пазара в България, който обаче бързо се изчерпва. През 2000 г. получава покана от голяма ветеринарна клиника в Москва, където да изпробват софтуера. Отива с нагласата да остане 3 – 4 месеца, но впоследствие остава да живее там.[2]

През 2001 година внедрява разработката в Московското обединенение на ветеринарията.

Създава собствена компания и в Москва: ООО „Эдлинай Ко“ (Edliny LLC), която оказва услуги по внедрение, настройка, сервиз, поддръжка и обучение на ветеринарния софтуер, мениджмънт и оптимизация на ветеринарния бизнес, консултации, разработка на бизнес планове и маркетингови изследвания за ветеринарни клиники, фармацевтични организации и други компании в сферата на ветеринарната медицина и зообизнеса.

През 2003 – 2004 години издава „Мениджмънт на ветеринарния бизнес“ в 2 тома.

Компанията му „Эдлинай Ко“ въвежда няколко големи западни компании на пазара в Русия, последната от които Алфасан. Провеждат маркетингови изследвания и за Вирбак, Франция.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Местни избори през 2015 г.[редактиране | редактиране на кода]

На местните избори през 2015 г. е независим кандидат за кмет на община Димитровград, подкрепен от политическа партия „Атака“.[3][4]

Тогава получава 1,55%.[5]

Кампанията е проведена с нулев бюджет, нула реклама, нула плакати и нула време в медиите. Този факт привлича вниманието и в местния сайт Известник е публикуван материал [6].

Президентски избори през 2016 г.[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2016 г. е кандидат за президент на България, издигнат от Инициативен комитет.[1]

На първи тур на президентските избори на 06.11.2016 кандидат-президентската двойка Пламен Пасков – Светозар Съев получават 10 103 действителни гласа, 0.26%. Цялата кампания е направена с дарителски средства в размер на 1572 евро. 21 от 30 дни кампания участието на двойката в медиите е блокирано от ЦИК, които не одобряват договорите, представени от Инициативния комитет. Почти всички „анкети и изследвания“ умишлено не включват двойката в допитванията, и в проучванията си.

Въпреки това двойката Пасков-Съев оставя зад гърба си 8 от общо 20 конкуренти. Любопитното е, че в Канада (съгласно сканираните протоколи) получава средно аритметично: 3,10%; 12 пъти повече от признатото за България 0,26%. По градове: Брамптън: 0,62% Ванкувър: 7,02% Калгари: 4,10% Кот де Неж: 1,92% Монреал: 1,75% Отава: 6,28% Торонто: 2,43%

Парламентарни избори през 2017 г.[редактиране | редактиране на кода]

На парламентарните избори през 2017 г. е кандидат за народен представител от политическа партия „Възраждане“. Водач на листите в 27 МИР Стара Загора и 29 МИР Хасково.[7]

Противоречиви позиции[редактиране | редактиране на кода]

Изказвания във връзка с открития вирус на чумата през 2018[редактиране | редактиране на кода]

При откриването на огнище на чумата по дребните преживни животни Peste des Petits Ruminants (PPR) през лятото на 2018 година [8], Пламен Пасков заема позицията, че тази болест в България не е представена, и че диагнозата в България не е доказана и не съответства на развитието на болестта. Научни статии по темата сочат разпространението ѝ от Нигерия до Близкия Изток и Азия [9], а някои учени предполагат достигането ѝ дори до южните части на Русия.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д „Пламен Пасков – Нова телевизия“. // Нова телевизия. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  2. „Наш ветеринар в Москва: Ще загубя част от бизнеса, но искам да се върна в България“. // izvestnik.info, 17 август 2013. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  3. Местни избори–Резултати за кмет на община Димитровград. // Централна избирателна комисия. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  4. „Ето ги всички 21 кандидати за президент. Запознайте се“. // clubz.bg, 5 октомври 2016. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  5. results.cik.bg
  6. ПЛАМЕН ПАСКОВ, КАНДИДАТЪТ, НЕПРИСЪСТВАЛ В МЕДИИТЕ: ЗАДРУГА ДИМИТРОВГРАД БИ ПРОМЕНИЛА ЖИВОТА НА ХИЛЯДИ
  7. „ПП „Възраждане“ – Нова телевизия“. // Нова телевизия. Посетен на 9 март 2017. (на български)
  8. Ройтерс. България убива 1800 животни след откритие на вируса на чумата по дребните преживни животни. // 11 юли 2018. Посетен на 17 юли 2018. (на английски)
  9. Parida, Satya et al. Emergence of PPR and Its Threat to Europe. Small Ruminant Research 142 (2016): 16 – 21. PMC. Web. 16 юли 2018.
  10. Bouchemla, Fayssal et al. Assessment of the Peste Des Petits Ruminants World Epizootic Situation and Estimate Its Spreading to Russia. Veterinary World 11.5 (2018): 612 – 619. PMC. 16 юли 2018.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България