Света Петка (Боженица)

„Света Петка“
Църквата и камбанарията
Местоположение в Боженица
Страна	България
Населено място	Боженица
Религия	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Ловчанска
Архиерейско наместничество	Ботевградско
Статут	паметник на културата с местно значение
Състояние	действаща
„Света Петка“ в Общомедия

„Света Петка“ е българска църква, разположена в село Боженица, община Ботевград.

Според проф. Велизар Велков след разрушаването на крепостта Боженишки Урвич е възникнал манастира в сегашната махала Коловци, на около 1 km от крепостта. Той предполага, че след запустяването на Коловския манастир (напуснат или разрушен) е възникнал друг манастир, където днес е царквата на с. Боженица.

Иван поп Лазаров, учител в Боженица в края на ХІХ и началото на ХХ в., пръв събира сведения за учебното дело в селото. От него черпи по-късно, през 1926 г., факти и материали, касаещи и църквата Петър Ценев, който пише книгата „Орхание и Орханийско“.

Всички учители са певци в църквата, и писари при старейшините. Част от свещениците са учители, като например Стоян Кнезовски, а също поп Герасим, поп Иван, свещеник Лазар Тодоров.

Царските двери на старата църква се намират в Националния археологически музей, където са регистрирани с вх. №1175. Предадени са на музея от Христо Георгиев от Враца на 4 април 1911 г. Музеят за тях е заплатил сумата от 40 лв. Старата църква, вероятно е опустошена по време на кърджалийските нашествия в края на ХVІІІ или началото на ХIХ в. според предания, селото на два пъти е нападано и изгаряно, като второто нападение е било в края на ХVІІІ в. Сегашната църква е изградена с труд и доброволна помощ, като майстор е Уста Стефан от с. Мировяне, Софийско. За това свидетелства надпис, издълбан на ъгловия камък вдясно на западния вход, на около 3 m от земята.

Църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.