Иван Шапкарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския военен. За българския революционер вижте Иван Шапкаров.

Иван Шапкарев
български военен деец
BASA-1504K-1-207-7-Ivan Shapkarev.JPG
Роден
Починал
26 ноември 1974 г. (83 г.)
Семейство
Съпруга Елисавета Багряна (1919 – 1925)
Мария Пранджева
Иван Шапкарев в Общомедия

Иван Кузманов Шапкарев е български военен деец, полковник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Снимка от Чаталджа от 3 май 1913 г. Отляво надясно: подпоручик Андрея Мисканов, поручик Борис Богданов, поручик Иван Шапкарев, запасен подпоручик Зографов и подпоручик Якимов.

Иван Шапкарев е роден на 25 август 1891 година в Орхание[2] в семейството на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев, който по това време е съдия в града, и жена му Екатерина.[3] Основното си образование получава в Самоков, след което завършва Военното училище в София. Иван Шапкарев става военен и участва в Балканските и Първата световна война. Достига чин полковник.

В 1919 година се жени за бъдещата видна поетеса Елисавета Багряна. Двамата имат син Любомир Шапкарев, който е юрист. Елисавета го напуска на 16 април 1925 година заради Боян Пенев и така го спасява от атентата в „Света Неделя“.[4][5] Жени се втори път за Мария Пранджева, с която имат дъщеря Катя.[1]

От 1928 до 1931 г. е преподавател по фортификация във Военното училище, а през 1931 – 1934 г. е командир на Втори инженерен полк в Пловдив. След преврата през 1934 г. е уволнен от армията и от 1937 до 1941 г. работи като началник на административния отдел в Главна дирекция на БДЖ. През септември 1944 – края на 1945 г. е началник на инженерното снабдяване при Щаба на армията.[6] След пенсионирането си Шапкарев работи като външен сътрудник на Етнографския институт с музей при БАН, активен член е на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“, сътрудничи в Института за български език на БАН и др.

Публикува в периодичния печат и редица статии с научно и патриотично съдържание. Иван Шапкарев се занимава задълбочено с изследвания в областта на фолклора, етнографията и диалектологията. Публикува много статии в печата за охридския говор и за различни народни обичаи.[1] Като пенсионер Иван Шапкарев систематизира богатия архив на баща си.[1]

Умира на 26 ноември 1974 г. в София.[6][7] Личният му архив се съхранява във фонд 1504К в Централен държавен архив. Той се състои от 239 архивни единици от периода 1860 – 1975 г.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Михайлов, Крум, Димитър Шалев. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 180.
  2. Дуков, Любомир. Иван Кузманов-Шапкарев, In Memoriam. // Българска етнология (2). 1975. с. 98.
  3. За възраждането на българщината в Македония, Кузман Шапкарев, Български писател, 1984, стр. 33.
  4. 120 години от рождението на вечната и свята Елисавета Багряна. // Посетен на 2015-11-13.
  5. Дора Габе и Багряна – вечните съпернички. // „Новинар“, 2010-06-30. Посетен на 2015-11-13.
  6. а б в ((bg))  Иван Кузманов Шапкарев. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 18 март 2018 г.
  7. Парцел 61. // София помни. Посетен на 2018-05-07.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония