Направо към съдържанието

Буков сечко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Буков сечко
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
серия:Cucujiformia
семейство:Сечковци (Cerambycidae)
триб:Lamiini
род:Morimus
вид:Буков сечко (M. funereus)
Научно наименование
Mulsant, 1863
Синоними
  • Morimus asper funereus Mulsant, 1862
Буков сечко в Общомедия
[ редактиране ]

Буков сечко (Morimus funereus), наричан също маслар, е бръмбар от семейство Сечковци, срещащ се и в България.

Някои автори разглеждат Morimus funereus като подвид на Morimus asper,[2] при което научното му название става Morimus asper funereus.

Буков сечко в с. Очуша, България

Тялото е тънко и издължено с размери 1,6 – 3,8 cm. Цветът на тялото е сивосин с четири черни петна на елитрите. Мъжкият е с по-дълги антени от самото тяло.[3]

Окраската му има защитна функция наподобявайки шарките на кората на бука, върху който често се намира. Друг вид сечко – Rosalia alpina, също обитава буковите гори и затова има много подобна окраска. Това е пример за конвергентна еволюция – процес при който неродствени видове придобиват еднакви белези заради сходни характеристики на средата в която живеят. Rosalia alpina се отличава с по-издълженото си тяло, силно удебелени и окосмени крайчета на членчетата на антените и наличието на три черни петна на всяка елитра вместо две, както е при буковия сечко.

Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа. Среща се в цяла България.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Нарича се буков сечко понеже обитава мъртвата дървесина в букови и дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Всеяден е и е нощно животно.

Жизненият цикъл продължава 3 – 4 години, а възрастните индивиди се появяват през април – август.

  1. Morimus funereus (Mulsant, 1863). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. IUCN 2010. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4.. Посетен на 7 декември 2010
  3. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3