Сечковци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сечковци
Rosalia Alpina (Alpenbock).jpg
The longhorn beetle (Morimus funereus).jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Ecdysozoa
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
надразред: Endopterygota Покритокрили
разред: Coleoptera Твърдокрили
подразред: Polyphaga Всеядни
инфраразред: Cucujiformia
надсемейство: Chrysomeloidea
семейство: Cerambycidae Сечковци
Научно наименование
Уикивидове Cerambycidae
Latreille, 1802[1][2][3]
сечковци в Общомедия

Сечковците (Cerambycidae) са семейство насекоми от разред Твърдокрили, в състава на което влизат много голям брой видове.

Характерни за тях са дългите начленени антени, които често надхвърлят дължината на тялото. Типична за тялото е издължената тънка форма. Обикновено антените са извити така че върховете им да сочат назад, напомняйки по този начин за рогата на Алпийския козирог. Някои представители на това семейство са сред най-забележителните и красиви бръмбари. Известни са около 26 000 вида Сечковци, от които около 250 се срещат и в България.[4]

Гигантският сечко (Titanus giganteus), обитаващ територията на Бразилия, е най-големият бръмбар в света (дължина на тялото без антените до 17 cm) заедно с бръмбара Херкулес (Dynastes hercules). Най-големият вид в България е Големият сечко (Cerambyx cerdo) с дължина на тялото до 5 cm.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Сечковците са разпространени по целия свят, но най-голямо видово разнообразие има в тропиците където се срещат 90% от най-големите подсемейства Cerambycinae и Lamiinae.[5]

Обитават предимно гористи местности, понякога се срещат и като вредители по дървени постройки.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Ларва[редактиране | редактиране на кода]

Ларва на Phryneta spinator

Ларвите са меки, удължени, почти цилиндрични и млечнобели на цвят. Устният апарат обикновено е тъмен, до черен и силно склеротизиран. Гърдите, съставени от три сегмента, обикновено са по-широки от коремчето което е изградено от 9 сегмента.

Трите чифта крака разположени на гърдите са едва забележими или напълно липсващи. Върху горната и долната страна на коремчето често присъстват удебеления нар. двигателни мазоли, които подпомагат движението.[4]

Имаго[редактиране | редактиране на кода]

Възрастният сечко е най-често с издължена форма с дължина 3-170 mm. Биват едноцветни и многоцветни с различни шарки обикновено сливащи се с околната среда. Срещат се обаче и ярко оцветени видове и такива с металически отблясък. Повърхността на преднегръба и елитрите може да е гладка, пунктирана или набръчкана и понякога е покрита с космици.

Главата има дълги антенки, обикновено по-дълги от тялото, но при някои (напр. род Dorcadion) са сравнително къси. Най-често антенките в основата си са врязани в окото, което придобива бъбрековидна форма.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Женският бръмбар сечко снася яйцата си най-често в кората на мъртви или живи дървета, а понякога и в стъблата на тревисти растения. От яйцата се развиват ларви които хранейки се прогризват проходи в субстрата. Някои ларви проникват през кората в дървесината на живите дървета като по този начин ги увреждат. Ларвите обикновено живеят 2-3 години, след което какавидират. След 15-30 дни от какавидата излиза имагото (възрастното насекомо). Понякога сечкото презимува като какавида и в такива случаи имагото излиза чак напролет. Обикновено обаче презимуват като ларви.

Възрастните насекоми живеят сравнително малко и се хранят с цветен прашец, цветове, листа и кора,[4] а за някои се смята че изобщо не се хранят като възрастни[6] и ролята им е единствено размножителна.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Сечковците се хранят предимно с мъртва дървесина което ги прави важно звено в кръговрата на веществата в екосистемите. Понякога тази дървесина е дървен материал или постройки с което могат да нанесат сериозни стопански щети. Вредители се считат и видовете които се хранят с живи дървета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Family-group names in Coleoptera (Insecta)
  2. указано в: Order Coleoptera Linnaeus, 1758
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 2006, дата на проверка: 22 октомври 2013
  4. а б в Ангелов, Павел. Фауна на България. Т. 24. Coleoptera, Cerambycidae. Част I (Prioninae, Lepturinae, Necydalinae, Aseminae, Cerambycinae). София, Издателство на Българската академия на науките, 1995. ISBN 954-430-229-8.
  5. Ślipiński, Stanisław, Escalona, Hermes. Australian longhorn beetles, Vol.1. CSIRO Publishing=, 2013. ISBN 978 1486300044.
  6. Arnett, Ross, Thomas, Michael, Skelley, Paul. American Beetles, Volume II: Polyphaga: Scarabaeoidea through Curculionoidea. CRC Press, 2002. ISBN 0849309549. с. 568-569.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]