Алпийска розалия
| Алпийска розалия | ||||||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||
| Алпийска розалия в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Алпийската розалия (Rosalia alpina) наричана още сечко розалия или алпийски сечко е вид бръмбар от сем. Сечковци, срещащ се и в България.
Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина на тялото: 15 – 38 mm.
- Всеядно животно, среща се по широколистните дървета. Предпочита най-вече бук и бреза, но също и бряст, габър, липа, кестен.
Тялото е издължено и равно, леко извито, покрито с гъсти сини косъмчета. От двете страни на главата са разположени чифт антени, които са по-дълги от самото тяло. Членчетата на антените с удебелени и окосмени краища. Главата е сравнително голяма. По-голямата част от тялото е синкаво до зеленикаво, като има три реда черни напречни ивици по гърба си.
Окраската му се слива с шарката на бука, едно от предпочитаните от сечко розалия дървета, което има защитна функция. Буковият сечко също има защитна окраска, наподобяваща кората на бука, и затова двата вида на пръв поглед много си приличат. Това е пример за конвергентна еволюция. Розалия се отличава, обаче, с по-издълженото си тяло, удебелени крайчета на членчетата на антените, наличието на сини космици по тялото и наличието на три черни петна на всяка елитра вместо две, както е при буковия сечко.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се в Европа, Крим, Кавказ, Палестина и Сирия. Живее предимно в стари букови гори на височина 500 – 1000 m.
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Възрастните са активни от юни до септември. През деня бръмбарите стоят близо до цветя и се хранят с прашец. Издават чуруликащ звук триейки задните си крака и елитрите заедно. След чифтосване, женската полага яйца в пукнатини в кората на бук. Ларвите се хранят с кората и след около три години какавидират на същото място. През пролетта от какавидата излиза възрастното насекомо.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Алпийският сечко е основният елемент в логото на българския научен журнал Historia naturalis bulgarica.
Изобразен е на множество пощенски марки,[2] включително българската Scott BG 1335 от 1964 г. с номинал 5 стотинки.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rosalia alpina (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ colnect.com: "Rosalia alpina" // Посетен на 12 дек. 2021.
- ↑ Scott 2009 Standard Postage Stamp Catalogue. Т. 1. 2008. ISBN 0-89487-417-9. с. 1140.
