Врачанска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Врачанската планина)
Jump to navigation Jump to search
Тази статия е за планината. За парка вижте Врачански Балкан (природен парк).
Врачанска планина
Изглад към северния склон на Врачанска планина
Изглад към северния склон на Врачанска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Враца
област Монтана
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Бегличка могила
Надм. височина 1481,4 m

Врачанска планина (или Врачански Балкан) е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на област Враца, област Монтана и Софийска област.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Врачанска планина се издига в северната част на Западна Стара планина между Вършецката котловина на запад, Врачанското поле на североизток и Мездренската хълмиста област на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север. На юг проломът на река Искър я отделя от планините Ржана и Голема, части от Стара планина, а на запад чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с планината Козница, също част от Стара планина.

Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата – около 30 km. От дълбоките долини на реките Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър) се разделя на три дяла: Беглички (на запад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на запад). Най-високата точка е връх Бегличка могила (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Врачанската планина се дели на три дяла, наречени на имената на най-високите върхове: Беглички, Базовски и Стрешерски.

  • Бегличкият дял обхваща най-голяма площ и заема югозападната част. Тук са върховете Бегличка могила, Пършевица, Соколец.
  • В Базовският дял са върховете Базовсака могила, Малкото бранище, Ланджовица, Светогорски камък, Орловец и най-високият връх Бук. Тук са и каменните върхове: Качуля, Камарата, Купена, Дългия зъбер и Околчица.
  • Стрешерският дял е най-малък. Върхове: Стрешер, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх.

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.

В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина „Плакалница“ и черните въглища в западната ѝ част.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър), разделящи я на три части.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от бук, а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от келяв габър и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на планината са разположени 5 села: Горно Озирово, Згориград, Лютаджик, Паволче и Челопек, а по периферията ѝ: градовете Враца и Мездра и село Моравица (по североизточната периферия); Елисейна, Зверино, Крета, Лютиброд, Оплетня, Очиндол и Ребърково (по южната периферия – Искърски пролом); Горна Бела речка, Долна Бела речка и Миланово (по западния ѝ склон).

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

Във Врачанска планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Леденика 1280 Да 53 Да Да
Пършевица 850 Да 86 Да Да

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]