Принцеса Анастасия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Принцеса Анастасия“
Princess Anastasia
Режисьори Дон Блът
Гари Голдман
Продуценти Дон Блът
Гари Голдман
Сценаристи Брус Гранам
Сюзън Гаутър
Боб Зудикър
Нони Уайт
Ерик Тучман
В ролите Мег Райън
Джон Кюзак
Анджела Лансбъри
Келси Грамър
Кристофър Лойд
Ханк Азария
Бернадет Питърс
Музика Музика:
Дейвид Нюман
Песни:
Стивън Флеърти
Лун Арънс
Разпространител 20th Century Fox
Премиера 21 ноември 1997 г.
Времетраене 94 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Бюджет $53,000,000
Приходи $139,804,348
Хронология
Барток Великолепни (1999)
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

„Принцеса Анастасия“ (на английски: Anastasia) е американски музикален анимационен филм от 1997 г., режисиран и продуциран от Дон Блът и Гари Голдман.

Идеята за филма произлиза от едноименния игрален филм на Fox от 1956 г. Сюжетът е свързан с градска легенда, според която Анастасия – най-малката дъщеря на Николай II (последния монарх на Руската империя), е оцеляла след разстрела на нейното семейство и свита.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

През 1916 г. император Николай II е домакин на бал в Екатерининския дворец. Майка му императрица Мария Фьодоровна им идва на гости от Париж и подарява на 8-годишната си внучка Анастасия малка музикална кутийка и колие, на което е изписано „Заедно в Париж“. Балът е прекъснат изведнъж с пристигането на Григорий Распутин – магьосник, който е бил изгонен от двореца заради предателство (бил продал душата си в замяна на сатанинска реликва, която използва, за да направи проклятие над семейство Романови). Само Мария и Анастасия са имали възможност да избягат, благодарение на младо момче от прислугата на име Димитри, който им показва тайна врата в стаята на Анастасия. Распутин се изправя срещу Анастасия и Мария, но пада в леда и се удавя. Мария и внучката ѝ успяват да настигнат движещ се влак, но само Мария успява да се качи, докато Анастасия пада и си удря главата на платформата.

Десет години по-късно Русия е под комунистическа власт и Мария публично предлага десет милиона рубли, за този който доведе внучка ѝ. Димитри, сега мошеник, и приятелят му Владимир започват да търсят момиче, което да прилича на Анастасия, да го представят на Мария в Париж и да вземат наградата. Някъде там Анастасия е под името „Аня“ и напуска селското сиропиталище, където е пораснала, след като си е изгубила паметта. Тя отказва работа в рибена фабрика, за да отиде в Санкт Петербург, след като колието ѝ я вдъхновява да търси семейството си в Париж, придружавана от бездомно кученце, което тя нарича Пука. В безлюдния палат се среща с Димитри и Владимир, които се впечатлени от приликата ѝ с „истинската“ Анастасия и решават да я вземат със себе си.

Барток, слугата-прилеп на Распутин, е наоколо и забелязва спящата лампа на господаря си, която започва да се събужда, заради присъствието на Аня. Лампата го дърпа към преддверие на Ада, където Распутин е съществувал след смъртта си. Разгневен да чуе, че Анастасия е избягала от проклятието му, той праща демонични духове от лампата си, за да я убият.

Аня, Димитри и Влад стигат до Париж и отиват да се срещнат с Мария, но Аня трябва да бъде изпитана от първата братовчедка на Мария – София, за да определи самоличността ѝ. Димитри и Владимир са научили Аня на всички отговори, но когато Аня казва, че едно момче от двореца я е спасило като е отворило една стена, двамата осъзнават, че това е истинската Анастасия. Убедената Софи ѝ казва, че може да се срещне с Мария след руския балет, но Мария отказва да я види, поради факта, че е била измамена много пъти от други двойнички. Ужасена от това, че Димитри я е използвал, Аня излиза. Той се опитва да промени намерението на Мария, защото се е влюбил в Аня, като ѝ показва музикалната кутия, която е открил след бягството им. Паметта на Аня се връща, докато говори с Мария и след като използва колието ѝ, за да отключи музикалната кутия и запяват заедно приспивната песен, която пее.

На следващия ден Мария предлага на Димитри паричната награда, но за нейна изненада той я отказва и напуска, за да замине за Русия, убеден, че не може да бъде с Анастасия. Тази вечер на тържеството в чест на завръщането на Анастасия Мария ѝ казва, че Димитри не е взел наградата и я оставя с мислите си. След това Анастасия се разхожда в градина към моста Александър III, където е нападната от Распутин. Димитри се връща, за да я спаси, но е ранен и изпада в безсъзнание. Анастасия успява да убия Распутин, като му счупва лампата с крака си.

След това, Димитри и Анастасия се сдобряват; двамата избягват и Анастасия изпраща писмо за сбогом на Мария и Софи, в което им обещава, че ще се върне някой ден. Филмът свършва, показвайки ни целуквата на двойката, която отплава от Париж с Пука. Подобреният Барток поглежда и бързо се влюбва в женски прилеп, който се промъква и го целува.

Саундтрак[редактиране | редактиране на кода]

Песни[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Някога през демекври (пролог)“ – младата Анастасия и Мария, изпълняват Мария Русалиева и Ралица Ралинова
  2. „Слух в Санкт Петербург“ – хор, Владимир и Димитри, изпълняват Кирил Чобанов и Богомил Спиров
  3. „Път назад“ – Анастасия, изпълнява Елена Павлова
  4. „Ти ще можеш всичко“ – Владимир, Анастасия и Димитри, изпълняват Кирил Чобанов, Богомил Спиров и Елена Павлова
  5. „В тъмнина и в мрак“ – Распутин и хор от прилепи, изпълнява Христо Мутафчиев
  6. „Париж държи ключът (към сърцето ти)“ – Софи, Димитри и хор, изпълнява Василка Сугарева и Богомил Спиров

Синхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]

РоляИзпълнител
АнастасияСилвия Лулчева (диалог)
Елена Павлова (вокал)
ДимитриСветозар Кокаланов (диалог)
Богомил Спиров (вокал)
ВладимирЦветан Ватев (диалог)
Кирил Чобанов (вокал)
РаспутинХристо Мутафчиев
БартокИван Райков
СофияВасилка Сугарева
Малката АнастасияСилвия Лулчева (диалог)
Ралица Ралинова (вокал)
Императрица МарияМария Русалиева
Император НиколайГеорги Тодоров
ФлегменковаЛидия Вълкова

Ансамбли и характери[редактиране | редактиране на кода]

Йорданка Илова
Ася Рачева
Лина Темелкова
Христо Мутафчиев
Цанко Тасев
Анатоли Божинов
Тодор Янкулов
Асен Аврамов

Хорове[редактиране | редактиране на кода]

Театър 13, Гласове от хора на БНР
Гласове от хора на ДМТ „Стефан Македонски“
Репетитор на солистите
и ансамблите
Мария Момирова

Екип[редактиране | редактиране на кода]

ОбработкаАрс Диджитал Студио
ПреводЦветелина Николова
Превод на текста на песните
Музикална подготовка на ръководство
Асен Аврамов
Подбор на артиститеЧавдар Монов
Питър Линдорфър
Подбор на солиститеАсен Аврамов
Питър Линдорфър
Редактор
Режисьор на дублажа
Чавдар Монов
ТонрежисьориВенислава Николова
Благомир Алексиев
Дигитална обработка
Монтаж
Венислава Николова
МишунгБлагомир Алексиев
Изпълнителен продуцентАсен Аврамов

Телевизионна версия[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2012 г. bTV излъчи филма с български дублаж. Екипът се състои от:

Озвучаващи артистиЛидия Вълкова
Силвия Лулчева
Светозар Кокаланов
Иван Райков
Цветан Ватев
ПреводачРадостина Стойчева
ТонрежисьорГалина Наумова
Режисьор на дублажаЧавдар Монов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]