Анастасия Николаевна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анастасия Николаевна
руска княгиня и светица
Grand Duchess Anastasia Nikolaevna.jpg
Лични данни
Пълно име Анастасия Николаевна Романова
Родена
Починала
Подпис Anasig-1-.gif
Семейство
Династия Романови
Баща Николай II
Майка Александра Фьодоровна
Герб Lesser CoA of the daughters of the emperor of Russia.svg
Анастасия Николаевна в Общомедия

Анастасия Николаевна Романова (на руски: Анастасия Николаевна Романова) е велика княгиня, четвъртата и най-малка дъщеря на императора на Русия Николай II Романов и императрица Александра Фьодоровна, разстреляна заедно с останалите членове от семейството в подземието на Ипатиевата къща в Екатеринбург на 17 юли 1918 г.

Масовият гроб близо до Екатеринбург, където са намерени останките на царя, жена му и трите им дъщери е открит през 1991 г., а останките на Алексей Николаевич и тези на Анастасия или по-голямата ѝ сестра Мария са открити през 2007 година.

След нейната смърт се пускат слухове, че е жива и около 30 жени твърдят, че са спасилата се по чудо княгиня, но всички те са разобличени в лъжа. Канонизирана е заедно с родителите си, сестрите си и брат си през август 2000 година на юбилейния Архиерейски събор на Руската православна църква.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Княгиня Анастасия на 3 години

Родена е в Петерхоф на 18 юни (5 юни по стар стил) 1901 година. В момента, когато се ражда, царят вече има 3 дъщери – Олга, Татяна и Мария. Липсата на мъжки наследник на трона нажежава политическата обстановка[1]. Ако царят няма син, за негов наследник се счита по-малкият му брат Михаил Александрович, което не устройва много хора и особено императрицата Александра Фьодоровна. В опитите си да измоли от Бога син, тя все повече и повече се потапя в мистицизъм.

Когато Анастасия се ражда, нейните родители и разширеното семейство са разочаровани, че тя е момиче. Те се надяват на наследник на трона. Цар Николай II се оттегля на дълга разходка, за да се съвземе, преди да отиде да посети царицата и новородената Анастасия за първи път.

Децата на царя са отглеждани просто и строго, доколкото е възможно. Спят на твърди походни легла без възглавници, освен когато са болни, студена баня на сутринта, топла вечерта, живеят в спретнати стаи и изработват бродерии, които продават за различни благотворителни цели. Титлите им не се използват. Анастасия дели стая със сестра си Мария. Двете са много близки, разменят си дрехи и прекарват много време заедно. Анастасия получава домашно образование. Изучава френски, немски и английски език, както и аритметика, география, история, богослов, рисуване, граматика, музика и танци. Тя не е прилежна ученичка. Особено много мрази граматиката и пише с много грешки. По-голямата част от времето прекарват в Александровския дворец, но понякога и в Зимния дворец.

Ролята на Распутин[редактиране | редактиране на кода]

Распутин с царското семейство

Майка ѝ разчита на съвета на Григорий Распутин, руски селянин и скитник, или свещен човек, който счита че молитвите му спасяват многократно страдащия Царевич. Анастасия и нейните сестри, както и брат ѝ са обучавани да гледат на Распутин като на приятел и да му се доверяват. През есента на 1907 г. лелята на Анастасия Олга Александровна от Русия е придружена от царя за да се срещне с Распутин. Анастасия, сестрите ѝ и брат ѝ Алексей са с дългите си бели нощници. „Всички деца като че ли го харесват“, спомня си Олга Александровна. „Бяха съвсем спокойни с него“.

Една от гувернантките, София Ивановна Тютчева, е ужасена през 1910 г., че на Распутин е разрешен достъп до детската стая, когато четирите момичета са в нощниците си и иска да му бъде забранено да влиза там. Николай моли Распутин да избягва да ходи в детските стаи в бъдеще. Децата осъзнават напрежението и се страхуват, че майка им ще бъде разгневена от действията на Тютчева. Накрая последната е уволнена.

През пролетта на 1910 г. Мария Ивановна Вишнакова, кралска гувернантка, твърди, че Распутин я е изнасилил. Тя казва, че императрицата отказва да повярва и настоява, че „всичко, което Распутин прави, е свято“[2].

Но слуховете продължават и по-късно се прошепва в обществото, че Распутин е съблазнил не само царицата, но и четирите дъщери[3]. Клюките са подхранвани от пламенни, но въпреки това невинни писма, написани на Распутин от царицата и четирите ѝ дъщери, разпространени от Распутин в обществото[4].

След скандала Николай нарежда на Распутин да напусне Санкт Петербург за известно време, въпреки неодобрението на Александра, и Распутин отива на поклонение в Палестина. Въпреки слуховете, връзката на императорското семейство с Распутин продължила до убийството му на 17 декември 1916 г.[5]

В спомените си А. А. Мордвинов съобщава, че четирите велики княгини са видимо ужасно разстроени от смъртта на Распутин и са седяли сгушени една в друга на дивана в една от спалните, когато са получили новината. Мордвинов припомня, че младите жени са в мрачно настроение и сякаш предусещат политическите катаклизми, които са на път да бъдат отприщени[6]. Распутин е погребан с икона, подписана на гърба от Анастасия, майка ѝ и сестрите ѝ. Тя присъства на погребението на 21 декември 1916 г., а семейството планира да построи църква на мястото на гроба на Распутин. След като са убити от болшевиките, става ясно, че Анастасия и сестрите ѝ носят амулети със снимка на Распутин и негова молитва[7].

Първата световна война и Руската революция[редактиране | редактиране на кода]

Татяна и Анстасия с кучето Ортино, 1917 г.

По време на Първата световна война Анастасия шие бинтове, купува лекарства за войниците и заедно със сестра си Мария посещава ранени войници в частна болница в района на Царское село. Дори в самия дворец императрицата превръща някои стаи в болнични помещения. Двете девойки, твърде млади, за да станат медицински сестри от Червения кръст като майка си и по-големите си сестри, играят на с карти с войниците, четат им на глас, пишат писма под диктовка и се опитват да повдигнат духа им. Феликс Дасел, който се лекува в болницата и познава Анастасия, си спомня, че тя се смее като катеричка и ходи бързо с прокрадване.

През февруари 1917 г., в разгара на революцията, едно след друго, децата се разболяват от морбили. Анастасия се разболява последна, когато дворецът е вече заобиколен от войските на бунтовниците. Царят по това време е главнокомандващ в Могильов, в двореца са само императрицата и децата.

Под домашен арест[редактиране | редактиране на кода]

Николай II абдикира и през март 1917 г. и цялото семесйтво е поставено под домашен арест в Александровския дворец в Царское село. Въпреки че като цяло животът им не се променя съществено, понякога биват освирквани или ругани през оградата на двореца. По това време все още се надяват да отидат в чужбина, но Джордж V, чиято популярност сред поданиците му бързо намалява, за да избегне всякакви рискове предпочита да принесе в жертва царското семейство, като по този начин предизвиква шок в собствения си кабинет[8]. Александър Керенски от временното правителство уведомява царското семейство, че е взето решение да бъдат прехвърлени в Тоболск, Сибир[9]. В последния ден преди да напуснат, те имат възможност да се сбогуват със служителите, за последен път да посетят любимото си място в парка, езерата и островите. На 12 август 1917 г. влак под флага на японската мисия на Червения кръст в строга секретност се отбива от пътя.

Заточение в Тоболск[редактиране | редактиране на кода]

В Тоболск

На 26 август на борда на кораба „Русия“ имперскотото семейство пристигна в Тоболск. Къщата, проектирана за тях, все още не е напълно готова, затова първите осем дни прекарват на кораба. Под охрана, императорското семейство е отведенено в двуетажната къща на губернатора, кото става временен дом. Момичетата са в спалня на втория етаж, където са същите легла, на които са спали в Александровския дворец. Анастасия допълнително украсява своя ъгъл с любимите снимки и картини.

Животът в имението на губернатора е доста монотонно. Основната атракция е да наблюдават минувачите от прозореца и да се разхождат с баща си. Анастасия, по собствените ѝ думи, с удоволствие сече дърва за огрев и шие. Княгините все още взимат уроци и продължават своето образование. През септември им е позволено да отидат до най-близката църква за сутрешната служба. Войниците формират жив коридор от къщата до вратата на църквата. Отношението на местните жители към царското семейство е доброжелателно.

Анастасия по това време започва да напълнява, много бързо наддава тегло, което тревожи императрицата и тя го споселя с приятели.

Несигурността на пленничеството оказват влияние върху Анастасия и семейството ѝ. Тя пише писма, в които се сбогува с приятели.

Заточение в Екатеринбург[редактиране | редактиране на кода]

През април 1918 г. Президиумът на Централния всерусийски изпълнителен комитет на четвъртото си свикване взима решение да прехвърли бившия цар в Москва за да бъде изправен пред съд. След много колебание, императрицата решава да придружи съпруга си. Мария също тръгва с тях, за да помага.

Останалите членове на семейството остават да чакат в Тоболск, като Олга се грижи за болния си брат, Татяна – за къщата, а Анастасия – за забавленията. Трите момичета, облечени в сиво и със сълзи на очи изпращат родителите си и сестра си. Животът тече бавно и тъжно в полупразната къща. Четат книги, разхождат се, рисуват и играят с болния си брат.

На 3 май 1918 г. става ясно, че по някаква причина заминаването на бившия цар за Москва е отменено и вместо това Мария, майка ѝ и баща ѝ са принудени да останат в къщата на жинженер Ипатиев в Екатеринбург[10], реквизирана от новия режим специално за да настанят царското семейство в нея. В Тоболск Анастасия и нейните сестри зашиват скъпоценни камъни в дрехите си, за да ги скрият от похитителите си, тъй като Александра им пише, за да ги предупреди, че тя, Николай и Мария са претърсени при пристигането си в Екатеринбург и са им конфискувани предмети. Тези накити са предвидени също при щастлив случай да могат да откупят спасението си.

На 19 май е решено останалите дъщери и Алекс да се присъединят към родителите си и Мария в Ипатиевската къща в Екатеринбург. На следващия ден, 20 май, четиримата се качват на кораба „Русия“, който ги завежда в Тюмен. Според очевидци, момичетата са били заключени в отделни каюти, а брат им Алекс е бил сам с ординареца си и достъп до негвата каюта не е имал дори лекарят му.

На 22 май корабът пристига в Тюмен, а след това с влак са извозени до Екатеринбург. Анастасия успява да запази духа си и доброто си настроение, дори чувството си за хумор.

Разстрел[редактиране | редактиране на кода]

Мазето на Ипатиевата къща, снимката е направена по време на следствието

Разказ за събитието, даден от Юровски на неговите болшевишки началници след убийствата, е открит през 1989 г. и подробно описан в книгата на Едвард Радзински от 1992 г. „Последният цар“. Според Юровски в нощта на убийството, семейството е разбудено като им се казва да се облекат, защото ще бъдат преместени на ново място, за да се гарантира безопасността им в очакване на насилието, което може да възникне, когато белогвардейският военен контингент достигне Екатеринбург. След като се обличат, семейството и малкият кръг от слуги, останали с тях, са вкарани в малка стая в подземието на къщата и им е заповядано да чакат. Те не подозират нищо. Александра и Алексей сядат на столове, осигурени от пазачите по искане на императрицата. След няколко минути охраната влиза в стаята, водена от Юровски, който бързо информира царя и семейството му, че трябва да бъдат екзекутирани. Царят има време да каже само „Какво?“ и се обръща към семейството си, преди да бъде убит от няколко куршума в гърдите (не както обикновено се казва в главата, черепът му, намерен през 1991 г., не носи следи от куршуми)[11][12]. Императрицата и дъщеря ѝ Олга се опитват да направят знака на кръста, но биват убити при първоначалните изстрели. Останалата част от царската фамилия е застреляна също с изключение на Анна Демидова, прислужницата на Александра. Демидова оцелява, но е намушкана до смърт, докато се опитва да се защити с малка възглавница, пълна със скъпоценни камъни и бижута.

Юровските бележки съобщават, че след като се вдига димът, който запълва стаята след толкова много изстрели, откриват, че куршумите рикошират от корсетите на две или три от великите княгини. Те ги доубиват с щикове и приклади[13]. Палачите по-късно разбират, че това се дължи на факта, че бижутата и диамантите на семейството са пришити в корсетите, за да ги скрият от похитителите. Корсетите служат като броня срещу куршумите. Обезобразените и залети със сярна киселина трупове са заровени в стара мина.

Намиране на останките[редактиране | редактиране на кода]

Татяна, Мария и Анастасия

През 1991 г. предполагаемите останки на имперското семейство и техните слуги са намерени в горите край Екатеринбург. Гробът е открит почти десетилетие по-рано, но откривателите му го скриват от комунистите, които тогава все още управляват Русия. Гробът има само девет от очакваните единадесет останки. ДНК и скелетен анализ идентифицират цар Николай II, царица Александра и три от четирите велики княгини (Олга, Татяна и най-вероятно Мария). Другите са на доктора на семейството (Евгений Боткин), на техния камериер (Алексей Труп), на готвача им (Иван Харитонов) и на прислужницата на Александра (Анна Демидова). Съдебният експерт Уилям Р. Мейпълс решава, че телата на Царевич Алексей и Анастасия липсват от гроба на семейството. Руските учени оспорват това заключение, като твърдят, че тялото на Мария е това, което липсва. Руснаците идентифицират тялото на Анастасия, като използват компютърна програма, сравнявайки снимките на най-младата княгиня с черепите на жертвите от масовия гроб. Те оценяват височината и ширината на черепите. Американските учени смятат този метод за неточен[14].

Американските учени смятат, че липсващото тяло е това на Анастасия, защото нито един от женските скелети не показва следи на незрялост, като незряла ключица, непораснали мъдреци или незрели гръбначни прешлени, които те очакват да намерят в момиче на седемнадесет години. През 1998 г., когато останките от императорското семейство са окончателно погребани, тя е погребана под името Анастасия. Снимките показват, че Анастасия е няколко сантиметра по-ниска от останалите.

В Юровските бележки се посочва, че две от телата са били извадени от общия гроб и кремирани в неизвестна област, за да прикрие погребението на царя и неговото семесйство. Ако останките са открити от белогвардейците, броят на телата не би бил точен. Претърсването на района през следващите години не успява да открие мястото на кремацията или останките на двете изчезнали романови деца[15].

На 23 август 2007 г. руски археолог открива два частично изгорени скелета на стрелбище близо до Екатеринбург, което съвпада с мястото, описано в мемоарите на Юровски. Според археолозите костите са на момче, което е приблизително на възраст между десет и тринадесет години по времето на смъртта му и на млада жена, която е на възраст между осемнадесет и двадесет и три години. Анастасия е на седемнадесет години и един месец по време на убийството, а Мария – на деветнадесет години и един месец, брат им Алексей е на 14 години без две седмици. По-големите сестри на Анастасия, Олга и Татяна, са съответно на възраст двадесет и две и двадесет и една години по времето на убийството. Заедно с откриването на последните две тела, археолозите откриват и части на контейнер със сярна киселина, нокти, метални ивици от дървена кутия и куршуми от различен калибър. Мястото първоначално е намерено с метални детектори и с помощта на метални сонди[16].

ДНК анализът от многобройни международни лаборатории потвърждава, че останките принадлежат на Алексей и на една от сестрите му, доказвайки категорично, че всички членове на семейството, включително Анастасия, са починали през 1918 г. Родителите и всичките пет деца са налице и всеки има свой собствен уникален ДНК профил[17][18] [17].

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Анастасия Николаевна

По спомени на съвременници, Анастасия е дребна, с руси коси на вълни с риж оттенък, с големи сини очи. В лицето прилича повече на баща си, а във фигурата на майка си. Говори бързо, но отчетливо. Има навика да се смее на висок глас.

Момичето има лъчезарен и весел характер, обича да играе с топка и на криеница. Лесно се катери по дърветата и често отказва да слезе на земята. Тя е с неизчерпаема енергия и вечно измисля нови игри и закачки. Неразделни са с по-голямата ѝ сестра Мария, обожава брат си и прекарва часове да го забавлява, когато Алексей е на легло. Има талант на комична актриса[19]. Обича животните. Когато кучето ѝ умира през 1915 г., тя е неутешна няколко седици подред. Обича да рисува, и то съвсем не лошо, свири на китара и балалайка, бродира, шие, гледа филми, увлича се по модата и фотографията. По време на войната започва да пуши[20].

Зздравето ѝ не е добро. От малка страда от болки в ходилата поради вродено изкривяване на големите пръсти на краката[21]. Има проблеми с гърба и се нуждае от масажи[22].

Даже при малко порязване, кръвта тече дълго и не се съсирва, поради което докторите заключават, че е носител на хемофилия, както и много от членовете на нейното семейство[23].

Великата княгиня Анастасия Николаевна, въпреки че е на седемнаседет години, е все още дете, поне такова впечатление оставя с външността и веселия си характер. Отличителна нейна черта е да намира слабите стрни на хората и да ги имитира. Тя е естествен даровит комик[24].

Обича Шилер и Гьоте, Мало и Молиер, Чарлс Дикенс и Шарлот Бронте. Добре свири на пиано Шопен, Рахманинов и Чайковски.

Преподавателят ѝ по френски език си спомня за нея, че е много палава, ленива, понякога характерни черти на твърде способните деца, има прекрасно произношение на френски и разиграва театрални сцени с истински талант. Успява да подобри настроението на всеки, с което напълно заслужава прякора си „Слънчев лъч“.

Канонизиране[редактиране | редактиране на кода]

икона на царското семейство

Канонизирането на семейството на последния цар на Русия, Николай II Романов, и обявяването им за новомъченици е направено най-напред от Руската православна църква зад граница през 1981 г. Подготовката за канонизирането в Русия започва през 1991 г., когато са възобновени разкопките на Ганина яма. Поставен е кръст за поклонение. Първата божествена литургия, извършваща се сега всяка година, се прави в нощта на 17 юли 1995 г. при кръста.

През 2000 г. решението за канонизация се взима от Руската православна църква[25]. През същата година, с благословията на патриарха, започва изграждането на манастир ска сграда в Ганина яма в чест на царското семейство.

На 1 октомври 2000 г. е положен първият камък на бъдещия храм в чест на светите мъченици. Манастирът е построен предимно от дърво, има седем големи църкви, в частност – главният храм в чест на светите царски мъченици.

Легенда за оцеляването[редактиране | редактиране на кода]

Ана Андерсън, най-известната лъже-княгиня

След 1920 година множество дами в Европа и САЩ претендират върху правото да се наричат Анастасия Романова. Предполагаемото бягство на Анастасия и нейното евентуално оцеляване е една от най-популярните исторически легенди на 20-ти век, за която са създадени много книги и филми. Най-малко десет жени твърдят, че са Анастасия, разказвайки различни истории за това как оцеляват. Ана Андерсън, най-известната от тях, се появява публично за първи път между 1920 и 1922 г. Тя твърди, че е спасена от състрадателен пазач, който забеляза, че все още диша и се смилява над нея[26]. Нейната правна битка за признаване продължава от 1938 г. до 1970 г. и е най-дълго разглежданият случай някога от германските съдилища, където е официално подаден. Окончателното решение на съда е, че Андерсън не е представила достатъчно доказателства, за да претендира за самоличността на великата княгиня.

Ана Андерсън умира през 1984 г. и тялото ѝ е кремирано. ДНК тест е проведен през 1994 г. на тъканна проба от болницата, където е лежала и кръвта на Филип, херцог на Единбург, пра-племенник на императрица Александра. Според д-р Гил, който провежда теста, „Ако приемем, че тези проби са дошли от Ана Андерсън, тя не може да е свързана с цар Николай или царица Александра[27][28].

Други по-малко известни претендентки са Надежда Ивановна Василиева[29] и Евгения Смит[30]. Двете млади жени които твърдят, че са Анастасия и сестра ѝ Мария, са взети от свещеник в Урал през 1919 година, където живеят като монахини до смъртта си през 1964 г. Те са погребани под имената Анастасия и Мария Николаевна.

През 2007 г. когато са намерени последните две тела, става ясно, че няма оцелели от царското семейство[31]. Въпреки това през 2014 г. е публикувана нова книга за възможния произход на Ана Андерсън и за невероятното спасение на Романови[32].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Massie (1967), p. 153
  2. Moss, Vladimir (2005). "The Mystery of Redemption". St. Michael's Press; retrieved February 21, 2007.
  3. Mager, Hugo. Elizabeth: Grand Duchess of Russia, Carroll and Graf Publishers, Inc., 1998
  4. Sams, Ed. Victoria's Dark Secrets. // alexanderpalace.org. Архив на оригинала от January 7, 2007. Посетен на December 31, 2006.
  5. Maylunas, Andrei, Mironenko, et al. (1997), p. 489
  6. Maylunas and Mironenko (1997), p. 507
  7. Robert K. Massie, The Romanovs: The Final Chapter p. 8
  8. Макаренко, Светлана. Русские Принцессы. // peoples.ru. Архив на оригинала от 2011-08-19. Посетен на 19 августа 2008.
  9. King and Wilson (2003), pp. 57 – 59
  10. King and Wilson (2003), pp. 78 – 102
  11. Тайна Старой Коптяковской дороги. Часть 1
  12. Rappaport (2008), p. 180
  13. Соколов, Н.А. Показания свидетелей и объяснения обвиняемых об убийстве царской семьи // Убийство Царской Семьи. – М.: Алгоритм, изд. „БСК“, 2007. – С. 366. – 384 с. ISBN 978-5-9265-0497-9.
  14. Massie (1995), p. 67
  15. Massie (1995), p. 67
  16. Gutterman, Steve. Remains of tzar's heir may have been found. // The Guardian. London, UK, August 24, 2007. Посетен на August 24, 2007.
  17. а б Coble, Michael D.; Loreille, Odile M.; Wadhams, Mark J.; Edson, Suni M.; Maynard, Kerry; Meyer, Carna E.; Niederstätter, Harald; Berger, Cordula; Berger, Burkhard; Falsetti, Anthony B.; Gill, Peter; Parson, Walther; Finelli, Louis N.. Mystery Solved: The Identification of the Two Missing Romanov Children Using DNA Analysis. // PLoS ONE 4 (3). March 11, 2009. DOI:10.1371/journal.pone.0004838. с. e4838.
  18. Genomic identification in the historical case of the Nicholas II royal family. // Proceedings of the National Academy of Sciences 106 (13). March 31, 2009. DOI:10.1073/pnas.0811190106. с. 5258 – 5263.
  19. Memories of the Russian Court
  20. Anastasia Nicholaievna Romanova – Russia's Favorite Young Woman
  21. Kurth (1983), p. 106
  22. Maylunas, Andrei, Mironenko, et al. (1997), p. 327
  23. Vorres (1965), p. 115
  24. Кравцова, М. Воспитание дочерей // Воспитание детей на примере святых Царственных Мучеников. – Православное издательство „Благо“, 2002. – ISBN 9785947920048.
  25. Слово наместника монастыря. // Мужской монастырь во имя Святых Царственных Страстотерпцев. Архив на оригинала от 2008-09-15.
  26. Kurth (1983), pp. 33 – 39
  27. Christopher, Kurth, and Radzinsky (1995), p. 218
  28. Anastasia Dead or Alive? Michael Barnes (screenwriter) & Michael Barnes (director) & Paula S. Apsell (executive producer) & Michael Barnes (producer) & Julia Cort & Julian Nott (co-producers). Nova. October 10, 1995. Season 23 Ep. 1.
  29. Massie (1995), pp. 145 – 46
  30. Massie (1995), p. 157
  31. Боде, Вероника. Подлинность царских останков: тройная гарантия. // Радио Свобода, 2008-07-16.
  32. Вениамин Алексеев. Академик РАН: Великая княжна Анастасия выжила и долгие годы жила под фамилией Чайковская. // ИТАР-ТАСС, 2014-02-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]